България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Как да достигаме до истината в историята?



Много хора се чувстват объркани как да достигат до истината за определени исторически факти. В училище ни учат как да решаваме система от уравнения, които могат да бъдат и нелинейни, диференциални, от n-та степен и с много неизвестни, но никой не ни учи как сами да достигаме до изводи в историята. Най-малкото защото историята се използва често за най-изтънчена пропаганда на най-долни политически и националистически интереси и това би попречило на целта й. Напоследък наблюдаваме фалшификации и поради далеч по незначителни цели - някой да се стреми да привлече внимание върху себе си поради егото си или за да могат да се привличат повече посетители на дадено място срещу по-висока с 1-2 лева входна такса. Все повече хора желаят обаче да гледат на историята на наука и да знаят, че това което знаят наистина се е случвало в миналото.

Най-важното в историята, на първо място са летописите, независимо дали са върху хартия, пергамент, камък и т.н. Ще чуете археолози да твърдят, че най-важното било археологията защото камъкът се вижда и не може да бъде манипулиран както един текст. Това е така, но камъните носят изключително малко информация, а повечето изводи направени само върху археология са си направо тонове фантазия върху няколко подредени камъка, които не могат да ни кажат нищо надеждно. Напоследък с развитие на ДНК анализа археологията придобива ново значение, но все пак най-добре си е да имаме летописи за отправна точка. Специфични знаци като кръстове върху камъните и рисунки също могат да ни кажат много, но ако предварително знаем какво означават от летописите. В крайна сметка археологията може да ни даде решаващата информация за най-надеждно доказателство за нещо случило се, но в повечето случаи е лоша начална точка за описване на събития. Антропологията пък при развитие на ДНК геанологията става направо една замираща наука.

Същото важи и за обичаи останали незнайно откъде в наше време и езика. Когато някой патриотично настроен старец се обади по телевизията в историческо предаване и заяви с патос "най-важното е езика!", той очаква да се сетите и че българския и руския са близки езици, защото двете са ни повтаряни заедно до втръсване. Само, че летописите много добре обясняват защо руския и българския са близки и това не е нито защото езиците ни са били близки в началото, нито защото сме близки биологично. За целта обаче трябва да се чете и мисли, което може да е много по-скучно отколкото да се играят игрички с думи, напомнящи гледането на кафе.

На второ място изниква въпроса как да работим с летописи. Много хора, за да им е по-лесно поемат направо преразказани летописи или сдъвкани съчинения от историци с какви ли не титли. Да, ама тези историци по цял свят са получавали заплатите си в повечето случаи не за да ви кажат истината, а за да ви внушат нещо. Дори и днес, 30 години след железните правила при съветската власт у нас, историците ни работят при огромен натиск от колеги и началници, както и опасност да бъдат веднага уволнени ако се отклонят от Официалната ни история. Често, когато проверите оригиналния летопис ще се изумите как това което ви е преразказано там го няма или има нещо съвсем различно и изобщо не ви е представено безпристрастно, както е в оригинал.

Много е важно да се подредят летописите по надеждност и да се започнат изводите с най-надеждния, след което на базата на тези изводи може да се правят и други изводи. Това не е направено от Златарски, който е написал рамката на древната ни история, като се е захванал първо с Йорданес, писал изключително митологично и Теофан, който е бил освен неточен фантазьор, но и далеч от събитията във времето и пространството. Докато е трябвало да се захване първо с летописци като Комес Марцелин. Освен това Златарски е писал съвсем сам, докато в Румъния това е правено от 12 човека. Това "геройство" сега ни струва неимоверни усилия да поправим грешките. Освен това, що за умствен капацитет е имал Златарски за да настоява, че Алцек, описан от Павел Дякон като вожд на българите в Италия през 663г. е петия син от приказката за Кубрат на Теофан, след като Аспарух бил дошъл тук през 680г., а пък Кубрат починал през 642г. След като по всички физически закони, човек не е възможно да прави каквото и да е преди да се роди, както и да води победоносна конница на две годинки, значи такива неща не са се случили в историята. Златарски е заемал висока длъжност след 1878г. само защото не е имал никаква конкуренция по това време и с 22-годишния Иречек са били удобни на панславинистите у нас. Той не бива да продължава да бъде "икона на бългаската история" и през 2020г. поради небивалиците които е написал.

Трябва и постоянно да се проверява за истина и противоречия, като се използват вече и археология, обичаи, език и т.н. Едно нещо ако е невъзможно физически, цялата теза която се крепи на него се срутва напълно и няма смисъл да се съшива с конци и да се търсят най-невероятни обяснения. Един летопис е по-надежден ако авторът му е живял във времето на описваното събитие и близо до мястото му. Гледа се дали авторът е образован и заемал висок държавен пост, като е имал достъп до повече информация. Гледа се какъв е стилът му на писане и надежден ли е в цялото си творчество. Гледа се откога е намерения най-стария препис и колко преписа са намерени. После се разглежда конкретното съдържание, отговаря ли на цялата историческа действителност, подкрепя ли се от други автори, има ли противоречия. Авторът може да ни излъже целенасочено тъй като е обслужвал патриотични интереси, на началника си или свои, поради лични пристрастия, психика и религия, поради навик да си измисля, да е преразказвал нещо което не помни добре или друг го е излъгал, поради масово разпространяван мит или легенда, слабо образование и мисъл и т.н. Въпреки всичките тези недостатъци и сложност обаче летописите си остават най-добрия първоизточник на исторически факти и надеждна история имаме само там където е имало писменост и са останали летописи само от времето на събитията.

След като отделим и анализираме всички налични летописи, трябва да добавим археологията и обичаите за дадено събитие, да издигнем и проверим всяка възможна теза. Най-накрая трябва да проверим за противоречия всяка теза във връзките на събитието с други събития във времето и пространството и известни ни достоверни факти от цялата история.



По-долу са разгледани в детаили още два близки въпрос:

   1. Наука ли е историята ? - този въпрос изглежда елементарен само на пръв поглед
   2. Автохонната теория в България
   3. За българите преди Атила