България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


За българите преди Атила



Тук ще критикуваме малко и някои приятели автохонци, които обаче прекаляват, като губят респекта си към истината и фактите на някои места.

Напоследък ще чуете, дори от професори по история като Милияна Каймакамова от СУ, която е вече на 70г. и отдавна е трябвало да се пенсионира явно, че Атила си бил чист българин. Въпросната жена дори обича да се кара на задаващи й "неправилни" въпроси по телевизията и като отговор да им дава това, което дават и колегите й набори - че само професионални историци, разбиращи магиите на Официалната ни история имат право да казват какво е било, а другите нямат право дори и на въпроси, внасящи съмнение в тези магии. Оказва се, че доказателството, че Атила е българин е това, че Авитохол от крайно съмнителния по смисъл и откриване "Спиисък с български ханове" е живял 300 години. След като е живял 300 години или поне е написано така, това не е обикновен човек, а най-малко някой като Атила?! Това, разбира се е трагикомично, но някои автохонци си позволяват също подобна логика, с което не помагат, а пречат на Автохонната теория и популяризирането й. Ето някои въпроси, породили разгорещени спорове напоследък.

1.Първото твърдение за българи е отбелязано дори в ЛИБИ 1 (1958г), на стр.82. Анонимен хронограф от 354г. е написал "Ziezi ex quo Vulgares.", като превода в ЛИБИ е "Зиези, от когото произлизат българите.". Зиези се нарича едии от синовете на първия Ноев син - Сим, и това ни отпраща чак в библейски времена. По този цитат има измислени цели книги и тонове коментари, как едва ли не света призхожда от българите. Но цитата няма подкрепа от нито един друг документ, не се връзва и смислово с неоспоримите факти, които знаем за тези времена. Няма данни за "българи" по това време по нашите земи и никъде по света. Няма такива и в измислиците, че сме някакви тюрки. Преводът е също изключително ненадежден. Думата "Vulgares" в случая може да се преведе и като "варвари", "хора", "народ" и т.н.

В крайна сметка, за Автохонната теория, както е дефинирана близо до това, което ни е оставил д-р Ганчо Ценов, няма никакво значение дали думата "българи" се е появила след Атила или преди него е имало някъде сто човека или незначителна група от хора, които са се наричали така. Важно е, че непосредствено след смъртта на Атила летописите започват да се изпълват с думата "българи", като се твърди и че българите са многоброен народ, водещ масови войни по нашите земи с ромеи и остготи и всичко в тези летописи се вписва и засича много добре с всички останали летописи и събития за цялата Римска империя.

2.До нас е останала карта на Св. Йероним, живял през 4-ти век, на която е отбелязано “Mesia hec & uulgaria”. Най-ранния препис, който ни е останал обаче е чак от 12-ти век. Думите “Mesia” вместо “Moesia” и “hec” вместо “haec” не са изписани правилно и също внасят смут в тълкуванията, особено при "hec", дали е "haec" или "hoc". Ганчо Ценов е превел израза като „Тук Мизия и България”, който не се отличава от другите преводи смислово. Основният въпрос е дали "uulgaria" е било написано върху оригинала или е добавено върху някой препис. Знаейки колко силна е била Римската империя преди Атила е много трудно да приемем, че още през 4-ти век в Мизия са живеели българи, при това са имали държава, наречена "България". Появиха се някои аргументи, че през 12-ти век няма как някой да е направил препис и да е добавил архаичната форма "uulgaria", използвана до IX-ти век. Преписът от 12-ти век обаче спокойно може да е правен върху препис от 5-6ти век, а преписвачът който е бил сигурно доста по-грамотен по това време, не си е позволил да измени дори и думите “Mesia" и "hec", а е държал на автентичността.

3."Българите са стар мизийски или илирийски народ" - този цитат ще го видите поне на 20-30 места в интернет. Твърди се, че са го казали Касиодор (485-585г., римски летописец и консул) и Енодий Тицийски 473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих). В горните два примера, ако става въпрос за съвсем разумен спор, то тук говорим за чиста фалшификация. Цитатът навсякъде се прилага без връзка към първоизточник и без оригинален латински текст. Няма как да се открие, преравяйки всичко казано за "българи" от Касиодор и Енодий, което не е чак толкова много. Подозрително е също двама автори да кажат точно едно и също изречение, както и безсмилицата "мизийски или илирийски". Първият "източник" който Google отрива е статия от 12.03.2009г. на Иван Желязков в astrohoroscope.info, сайт който се занимава с астрология и нумерология, явно и с всякакъв вид измислици и фалшификации. Очевидно източниците винаги трябва да се проверяват и ако нямат оригиналния текст, трябва да има към тях връзка към статия или книга и страница. Дори връзка към сайт, който може да изчезне лесно за 5 години е недостатъчна.

4.Не е ясно дали като автохонци трябва да се причислят и всички, които твърдят че българите сме населявали, не само тукашните земи, ами и половината свят и сме в основата на всичко в цивилизацията. Сред тях са всякакви "историци" със способности на астролози, гледачи на кафе и подобни, които по една дума и дори една сричка, като "бо", "во" и т.н. могат да напишат подробна история на България без всякакви допълнителни летописи и факти. Така например, може да прочетете, че ирландците са българи. Защо? Ами имало през 670г. преди Христа, цар на име Болг и той с "FIR BOLG" - народа си, наречен също БОЛГ управявал Ирландия. Авторите на тези малоумия дори са открили, че и другите ирландски владетели били с чисто български имена - Ган било Ганьо, Беоан било Боян или Баян, Ugaine Morе е от българската династия Угаин, а Murtagh било Омуртаг. Тази етимологична помия е подкрепена с коментар, че досега никой не е давал гласност на тази "очевидна истина", но вече на интернет може да се публикуват и такива "истини". Българи през 7-ми век пр.н.е не е имало никъде по света. Народ "BOLG" в ирланската история наистина има. Но е известно, че "BOLG" е "ТОРБА" на ирландски и не идва изобщо от "българи". Този народ е доказано митологичен, потомък е на Ной, който е умрял 350г. след Потопа и е живял 950г. Според тези Библейски истории, не народа "BOLG" идва от България, а се разселва в Европа чак до Гърция. Явно имаме съпадение само на една сричка, отприщила болните фантазии на някои "историци". По подобен слабоумен начин са измислени и "Волжските българи", от хора които не са отчели, най-елементарния факт, че река Волга преди се е наричала Идил. После пък вместо тази безумица да изчезне напълно е закърпена с думата от 10-ти век на Ибн Фадлан "Ал БАЛкарийа", която описва област с диваци около Волга, събиращи мед, като думата няма нищо общо с "България", както и диваците с българите тук от 10-ти век, които вече са християни, пишели са книги и т.н. По-подобен начин, макар и малко по-разумно, е измислена и се подкрепя и Иранската теория, а наскоро проф.Николай Овчаров отиде в северен Китай и изуми там китайците с твърдения, че сме древни братя с тях.

5.Някой запален етимолог и кафегледач открил също, че в Сардиния е живяло племето "Balari", което недвусмислено "доказва", че българи и италианци сме едно от време оно. Според летописите Balari-те са се борили против римляните още през 177 пр.н.е. и гръцкия летописец от 2-ри век Pausanias пише в Description of Greece, 10.17, че са дошли от Картаген през днешна Испания, като "Balari" е означавало "бегълци" на корсикански. По-това време думата "българи" не е съществувала никъде по света, но за "етимолозите" физически прегради няма нито във времето, нито в пространството.

6.На интернет може да се види следния цитат, за едно пиршество при Константин I (306–312) в Средец: "На шестия ден на празника се устрои закуска, на която се показаха сините, зелените, българите и разни чужденци; фаргани, хазари, агаряни и Франки; всички се явиха в национално облекло, народни горни дрехи ковади." Цитатът е от „За церемониите във византийския двор“(1.127), труд в две книги, който е запазен в оригинал от 10-ти век. Няма грешка в превода, ако ви се струва малко глуповат. Текстът около изречението ясно показва, че става въпрос за българи. Проблемът е в това, че текстът е написан от Константин Багренородни (905-959г.) или негов съвременник, а това са цели 600 години след описаното събитие и твърде трудно може да му се доверим, без да имаме подкрепата на друг летопис или каквото и да е, което да ни подскаже, че по това време около Средец са живели хора, наричащи се българи. За съжаление, освен бегли споменавания на този текст, нямаме дори професионален превод на гръцкия текст и около цитата, с елементарни коментари от българските историци.