България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Наука ли е историята ?



Спорейки с историк, при издишване на аргументите му, той просто ми каза "Историята не е наука!". Потърсих веднага какво мислят на запад. В един университет професорът задал въпроса на 28 студенти и половината отговорили с „да“, а половината с „не“. В западните университети история се изучава във факултетите свързани с изкуствата. Добре, може да приемем, че не е. Някой да е чул обаче историк да му обясни това предварително? Учителката ни по история в 5-ти клас ни караше да пишем на първа страница в тетрадките си, как Херодот бил казал, че историята била майка на всички науки. Дори и да не го е казал, явно тя е имала силно желание да внуши на учениците първо, че историята е най-голямата наука и после да им пробута всякакви измислици, одобрени от политпросветата като наука. Това прилича повече не на най-голямата наука, ами на най-голямата измама. И ако приемем официално, че историята не е наука защо трябва да й обръщаме сериозно внимание, да пръскаме милиарди по нея, да пилеем ограниченото време на учениците в час и да ги объркваме с най-нелогични измислици, когато изостават от връстниците си по света със сериозната наука и техника? И какъв е смисълът да спорим за историята с аргументи и доказателства, ако априори приемаме, че всичко може да бъде художествена измислица?

През 2020г интелигентните хора най-вероятно биха се интересували от история само, ако на нея се гледа постоянно като на наука. Това може да се установи и със социологическо допитване. Може би е добре въпросът да се постави на обществено обсъждане и да се започне реална истинска реформа в тази област. Като начало в училищата биха могли да се изучават паралелно най-популярните тези и да се забрани историци да бъдат гонени защото симпатизират на определена теза.

Може би в Софийския Университет историците ни трябва да учат и малко комбинаторика. Това улеснява винаги да се прецени обективно дали приликата между две събития са случайни и ако има корелация между тях да се търси първо логично точната причина, а не да се приема какавато и да е причина интуитивно, каквато ни хареса или просто с цел да закърпим невероятната си изградена теория. Помага да се прецени и кои събития са с вероятност почти 100%, да се започват теориите с тях и да се проверяват постоянно всякакви хипотези спрямо тях. За съжаление, Теория на вероятностите е един много труден дял от математиката дори за инженерните специалности, а история по соца често отиваха да учат хора, защото им куцаше математиката.

Не може да се приема за сигурно събитие това, че на някого в думите Българи и Волга му се е привидял общ корен от 3-4 букви. Комбинациите от 3-4 букви са твърде краен набор, особено с условията, че трябва да има и благозвучни гласни между тях и който не вярва може да го изчисли с формулите от комбинаториката за вариации и комбинации. Имената на месеците по целия свят очевидно идват от латинския, поради малката вероятност за случайно съвпадение на такава дълга поредица от букви, но за да се оцени вероятността дали имаме общ произход с италианците трябва първо да се помисли и над въпроса дали имената на месеците не са пренесени при физически контакт на хора, които нямат никаква генетична връзка помежду си и не принадлежат на една култура и един народ. Когато изграждаме теория трябва да започваме първо с най-надеждните летописци като Комес Марцелин, а не с фантазьори като Йорданес и Теофан Изповедник.


Много наши "историци" казват на останалите, че ако не са историци нямат право да изразяват мнение дали нещо в древната ни история се е било случило и дали е вярно. Такава арогантност проявяват дори академици като Георги Марков по телевизията които не е ясно първо дали са академици заради интелектуалните си способности или верността си към Партията и второ дали вече нямат деменция и е време огромната им заплата да бъде спряна, за да се подпомогне истинската наука у нас. Всеки историк на място би трябвало да доказва твърденията си с безупречна логика, а не да доказва факти и твърдения със споменаването на това, че бил историк. Да не говорим, че с титлата "историк" днес се кичат хора завършили специалността във Великотърновския университет "История и физическо възпитание". Други пък били завършили военно училище и били "военни историци". Трети преподавали История на БКП, както по университети така и в армията, дори и в ГУСВ.

Историците ни от СУ са по-учени, но някои от тях са също малко особени. Вярно, там приемния изпит бе много труден, но първо трябваше да се докаже вярност към Партията и второ в тази специалност изглежда са ги обучавали не на наука, а на поведение като в семинарията - да крият много факти от широката публика и да изтъкват постоянно, че само те като избрани могат да имат достъп до тях, а останалите трябва да им вярват безпрекословно, без да им искат аргументи и доказателства.

Ако приемем, че историята трябва да бъде наука, всичките твърдения в нея трябва да се разглеждат и преразглеждат най-педантично и то пред широката публика за да вижда всеки артефактите, летописите и как историците са достигнали до твърденията си. Няма историк в България, който да ви представи и едно доказателство за съществуването на славяни у нас! Няма историк в България който да ви представи и едно доказателство за идването на някакви прабългари от Фанагория! До там я е докарала нашата жалка историческа школа. Но се възмущава, че вече всеки, дори и хора с психически отклонения пишат каква ли не история по интернет. Защо тези хора не пишат и "каква ли не" математика или физика?

Днешните ученици като учат подобни небивалици и си казват "Това ли е наука, дето аз и без нея мога да си мисля по-логично? Науката от политиката ли зависи? Ако това е наука, я по-добре да си пусна аз една чалга и да си остана прост".

Измислиците в историята ни водят често и до големи политически проблеми. Тук не говорим за безбройните войни в миналото, а в днешно време. Наскоро възникна неголям такъв, когато историкът Каракачанов щеше да ни скара с Македония заради собствената си неграмотност - македонците щели „да ни вземат притчата за Кубрат“ според него. Като интелигентен историк още ли не е научил, че това е басня от Езоп, роден според Аристотел в Несебър и живял 12 века преди 681г. Тази притча е пльосната в първия учебник по история на Сава Бобчев, без никакво уважение към историята като към наука и всеки може да провери този факт на интернет. Може би и Каракачанов трябваше да го направи преди да ни забърква в международни скандали, поради измислената история, която е изучавал.