България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Къде се е намирала България в периода 499-681г.?



Нека се върнем отново, към това, което изучават вече историците в Ню Йорк: "Българската империя е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява." и да разгледаме два въпроса:
1.Правилно ли е да твърдим, че през 499-681г. е имало държава България и е била при това империя?
2.Къде при трябвало да се отбелязва България на карта от това време?

1.Може да се приеме, че България е съществувала, след 499г. тъй като тогава държавите не са чакали признание от ООН или писмено признание от победения или когото и да било. След като българите са спечелили война върху дадена територия, те стават тези които контролират вече тази тази територия и след като самите те се наричат явно "българи" според оригиналите на летописите още през 480г. тази територия може да се нарече България. Определението за империя е доста сложн и нееднозначано, прилага се в САЩ доста по-свободно отколкото при нас, и не изисква някаква особена големина и мощ на държавата, както е в главите ни от примерите с някои по-нови империи. Изисква се империята да има владетел и да включва повече от един етнос, като и второто не е задължително. Владетел през 499г. България е имала. Той се е наричал Бузан (Busan) и е управлявал от 499г. Потвърден е от списъка с български владетели на Пеячевич (1707-1781) и от Павел Дякон (720-799) Виж тук. Засичането на описания от двамата, както и от Комес Марцелин за войната през 499г., с такава точност ни показват, че Бузан е съществувал, а не е някакъв мит както Кубрат с петимата му сина от приказката само на Теофан. Нескромно би било да твърдим, при Европейските разбирания, че България е била империя през 499г., но това показва че и в САЩ не са се побъркали да я споменават като такава.

2.След като сме имали държава, тогава къде би следвало да я отбелязваме на картите? След войната при р.Цурта българите не са подписали договор за определяне на границите на България, както се е правело векове след това. Византийската империя дори продължавала да счита всяка територия до Дунава за своя и е отбелязвала това на всичките си карти. След като някъде там обаче са живеели постоянно българи и те са имали реалния контрол над тази земя и след като те са били победител във войната от 499г. върху тази територия би следвало да се отбелязва България, а не победената Византия. Няма как да определим точно границите на България по това време. Но на други държави и племена те също не могат да се определят точно и все пак те се отбелязват върху картите. България около 500г. би трябвало да се отбелязва върху днешна северозападна България и още малко на северозапад, върху части от Панония. Дори до 504г тя владее столицата на Панония Сирмиум, дн. Сремска Митровица в северозападна Сърбия. Виж тук Касиодор. Българите са най-вероятно гети, участвали във войските на Атила, за да възвърнат земите си, които са загубили преди 400г и след неговата смърт неясно защо се преименуват на "българи". Всъщност те са се нуждаели от ново име за да се отличават от гети и траки, които не са пожелали да се присъединят към тях, но никой не знае защо са избрали сами точно това име. Малко или много това се споделя днес от най-известни историци на запад, изучаващи в детайли Римската империя, не по-малко от нашите и руските. Посочихме много цитати, споменаващи за българи по това време и в южна Италия и около Равена, и в Илирия и около Велико Търново, но там те са били все още малцинство и показват само къде е живяло главното ядро от Българи. Цяла днешна източна България е била тогава вероятно сигурно повече под контрола на Византия. Там по времето на Юстиниан I (управлявал 527-565) водят войни чак до Констанипол племената утигури и кутригури, определяни като хуни. Те са били и приятели, и подкупвани, и дори федерати на Юстиният, като цялата история с тях е описана подробно от Прокопий и Агатий (ГИБИ 2, след стр.137). В крайна сметка Юстиниян и Велизарий ги побеждават и настройвайки ги често едни срещу други, успяват да ги унищожат преди 565г., така че тези племена нямат нищо общо с българите. Знаем също, че Константин Погонат се е ядосал много когато е разбрал, че българите с Аспарух са се заселили около Онгъла, местност коят не може да се определи къде е точно, но е някъде в североизточна България. Най-вероятно българите по това време са решили да се поразширят от западната и в източната Дунавска равнина. По-късно, през 567г. аварите и лангобардите разбиват напълно гепидите. Аварите образуват силния Аварски хаганат - на север от днежна северозападна България. Сигурно попритискат и българите в Панония, въпреки че виждаме според Фредегарий (ЛИБИ 1, стр.387) през 632г. българи и авари да управляват заедно Панония, когато се скарват и аварите побеждават. Лангобардите пък нападат през 568г. остготите и се заселват в днешна Ломбардия, северозападна Италия. Това сигурно е отслабило остготите на границата с българите и те са могли да се придвижат и малко по на югозапад, към днешна Хърватия.

Ето една карта на държавите в Европа около 500г.



Вижда се, че гепидите, лангорбардите и т.н. са изобразени на картата, а българите - не. Гепидите и лангорбардите не са имали по-ясни граници от тези на българите, нито са просъществували по-дълго. Някои ги считат за източногермански племена, защото са готи. Както българите, гепидите не са хуни, но са участвали във войските на Атила. На картата заемат територия колкото днешна България и то върху части от Пананония, където е било пълно с българи. Гепидите са изчезнали само при една война - в края на 567г. лангобардите и аварите ги разбиват, като част от тях остават под властта на аварите. Това няма как да е многобройно племе като българите, които си остават в Панония след много по-голяма война с остготите и паралелно водят войни с Византия в Тракия. Зад всички племена, считани за готи, стоят германските историци. Ние нямаме авторитета на Германия, но летописите и фактите ни дават основание да се борим на тези карти да бъдат отбелязвани и българите. Това никога няма да стане обаче, докато в Ню Йорк се учи, че България е създадена в края на 5-ти век, а много наши историци от соц време, със зъби и нокти се мъчат да ни убеждават още, че България е създадена през 681г. и то от прадедите на руснаците, а не от европейските траки.

За района на северозападна България, прилежащите й части от Панония, и на юг, от периода 499-681г. написаното не е много и много ясно, както за Тракия, защото може би това вече не е реално византийска територия. На горната карта, за 500г., България трябва да покрие части от това, което е дадено на гепидите и на остроготите и повечко от това на северозападна Византия, плюс доста на юг, значителни части от Илирия и Македония, които според Мансиевата хроника, са се изпълнили с българи още по времето на Анастасий I (491-518г.). През 480г от тази територия имп.Зенон взима за съюзници българите за война с остготите и атакува Теодорих Страбон, син на Триария и е предвождал Тракийските остготи, в собствената му база около днешен Дурас (Драч), Албания. Този Теодорих не бива да се бърка с Теодорих Амал (Велики), който е предвождал Мизийските остготи и е имал база (нещо като столица) в Нове (Свищов), откъдето се изнася през 488г. с 20,000 готи в Италия и там започва да изгражда обща държава за остроготи и визиготи. След 499г. българите като победители при р.Цурта поемат напълно контрола на териториите граничещи с Тракия, че и части от нея. Виждаме обаче как българи постоянно извират от тези територии, бродят из Илирик, Тракия и Скития (Добруджа) и нападат ромеите чак до Солун и Константинопол. През 567г. аварите унищожават гепидите и образуват силния Аварски хаганат, на север от Видин и Лом, като може да са попритиснили българите и да са ги изместили малко по на югозапад, където остготите на Теодорих Страбон пък вече са загубили силата си. През 631г обаче виждаме, че според Фредегарий, българи и авари управляват заедно в Панония, скарват се, аварите побеждават, но българите не изчезват отново, поради многобройността си и териториите, които заемат наоколо.


По-долу е картата на Св. Йероним, живял през 4-ти век, на която е отбелязано “Mesia hec & uulgaria” и която поражда много спорове и днес.



От тази карта ни е останал препис чак от 12-ти век. Няма как “Mesia hec & uulgaria” да е добавено през 12 век, тъй като никой не би използвал архаичната форма "uulgaria", използвана до 9-ти век. Трудно би отбелязъл България и само в Мизия, въпреки, че през 1186г. Византия признава властта на Асеневци първо само в Мизия. Няма как обаче “Mesia hec & uulgaria” да е изписано и върху оригинала на картата, тъй като е в твърде груб и непропорционален шрифт, невписващ се в правилата на останалата част от картата. Св. Йероним или който и да е правил картата, не е бил българин и е бил твърде грамотен, за да напише и “Mesia” вместо “Moesia” и “hec” вместо “haec”. Най-важното обаче е, че през 4-ти век преди Атила Римската империя е била твърде силна за да допусне образуването на каквато и да е държава в Мизия, а думата "българи" дори и да е съществувала на бял свят - за нея почти никой не е чувал. Преписът от 12 век на картата е направен най-вероятно от препис от 5-7 век, защото никой след 681г. няма да добави надписа точно там, а след 9-ти няма да използва и думата "uulgaria". Значи картата ни показва все пак нещо точно - че през 5-7 век България се е намирала около Мизия и някой не се е замислил да нарече тази територия България, за разлика от много от нас днес.