България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Латински летописи от 5-7ми век за българите



Тук са извадени и подрени най-надеждните Латински летописи, писани само между 5ти и 7ми век, за да се избегне съмнението, че авторите са използвали думата "българи" защото са я научили след 681г, когато дори и Официалната ни история ще ви каже, че у нас е имало българи. Дадени са оригиналите на латински, където всеки може да види с очите си думата "българи" във формата, която е използвана. Ще пропуснем летописите на гръцки от Прокопий Кесарийски (500–565г.), Йоан Малала (491-578г), Теофилакт Симоката (580-640г), Йоан Антиохийски (писал активно между 610 и 648г) и т.н. просто защото тук е трудно да се публикува гръцки текст, а и цитатите на латински са напълно достатъчни да ни покажат къде са живеели българите от смъртта на Атила до войната на Аспарух с Константин Погонат.

За първи път в съвсем надежден летопис думата "българи" е използвана от Йоан Антиохийски за събития през 480г. Дори думата "склави" е използвана за първи път от Прокопий за събития от 537г., цели 57 години по-късно, което малко се знае. Българите са наричани склави, хуни, мизи, гети, готи, мизийски гети, илири, скити, варвари и какво ли не. Макар и да не знаем точно кога, знаем че те сами са си харесали и избрали да се наричат само "българи". Темата тук обаче не е защо са се нарекли така, нито пък техния още по-ранен произход. Целта на отделените цитати по-долу е да се види само, че българите са живели по нашите земи и на северозапад още от края на 5-ти век, като изобщо не са били малко и приказката за Кубрат няма как да почива върху реални факти.

Ето и цитатите с оригинала на латински, превода и някои бележки:

автор:  Комес Марцелин (починал след 534г) или Marcellinus Comes е най-надеждния източник за българската история от 5-7ми век, тъй като авторът е доказано изключитено надежден, пише в сух вестникарски стил и най-ранния запазен летопис е още от 6-ти век, като се пази в Оксфорд. Добре е да се прегледа цялата книга на Марцелин за да се види, че в този период българите са основния противник на византийския император Анастасий I и до тях е нямало никакви други племена. Войската на Анастасий е тотално разбита от българите, а той строи Дългата стена срещу тях на 70км от Константинопол, части от която и днес могат да се видят в Турция. Измислици от доста по-късни периоди позволяват на панславистите до българите да набутат и склави и дори да представят българите като малцинство, като тази им фалшификация няма как да се види само от откъсите за Марцелин в ЛИБИ, а трябва да се прегледа цялата му книга.
лат:  VII IOHANNTS GIBBI SOLIVS:  Aristus Illyricianae ductor militiac cum quindecim milibus armatorum et cum quingentis viginti plaustris arnils ad proeliandum necessariis oneratis contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. bellum iuxta Tzurtam fluvium consertum, ubi plus quam quattuor milia nostrorum aut in fuga aut in praecipitio ripae fiwninis interempta sunt. ibique illyriciana virtus miitum periit, Nicostrato, Innocentio, Tanco et Aquilino comitibus interfectis.
бълг:  499г. По време на консула Йоан Гиб, който е сам без колега:  Арист, началник на войската в Илирик, се отправил с петнадесет хилади (15 000) войници и с петстотин и двайсет (520) коли, натоварени с необходимото за воюване оръжие срещу Българите, които опустошавали Тракия. Сражението се завързало край река Цурта, където загинали повече от четири хиляди (4000) наши войници, било в бягство, било като се хвърляли от високия речен бряг. Така там погинала илирийската военна мощ и били убити военачалниците Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин" (ЛИБИ 1, стр.313)
бел:  река Цурта е вероятно приток на Марица, в римската провинция Тракия. Византийците пристигат сигурно от Константинопол, а българите правещи набези от другата страна на Тракия успяват да се справят лесно с тях, използвайки вероятно само част от военната си мощ. Българските войски по това време са били пръснати и много на северозапад, чак до Панония и Илирия и сигурно са нямали време да се съберат набързо всички. Когато виждат елитната византийска войска, те не бягат като някакви разпръснати разбойници, идващи от време на време от днешна Украйна, а застават със самочувствие готови за бой, като многоброен народ, водил 400 години битки за освобождение на земите си от Римската империя и накрая побеждавали ромеите във войските на Атила. Войната при Цурта е спечелена от българите поради обективни обстоятелства, а не поради желанието на боговете. Всъщност Официалната ни история направо прескача тази война, все едно не я е имало, а Българската история трябва да започва с нея, тъй като какъвто и да е произхода на българите, ясно се вижда, че по това време всички летописци започват да ги наричат с точната дума "БЪЛГАРИ". При това, тази война съвсем не е била по-маломащабна от тази на Аспарух при Онгъла, където византийската войска, по догадки от написаното от Теофан също е била между 15,000 и 25,000 души.

лат:  X PROBI ET AVIENI:  Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciarn, nullo Romanorum miite resistente, iterum devastata est.
бълг:  502г. По време на консулите Проб и Авиен:  По обичая си българското племе отново опустошило често плячкосваната Тракия, без да му се противопостави никакъв римски войник. (ЛИБИ 1, стр.313)

лат:  VIII LAMPADII ET ORESTIS:  Mundo Illyricianae utriusque militiae cluctor dudum Getis Illyricum discursantibus primus omnium Romanorum ducum incubuit eosque haut paucis eorum interemptis fugavit. his autem deinde consulibus idem dux audaciae suae secundus in Thraciam quoque advolans praedantes earn "Bulgares felicior Pu " ans cecidit, quingentis eorum in proelio trucldatis
бълг:  530г. По време на консулите Лампадий и Орест:  Началникът на илирийската пехота и конница, федератът Мундо пръв от всички римски военачалници нападнал гетите, които отдавна кръстосвали Илирик и ги прогонил, като избил твърде много от тях. По-късно обаче, по време на същите консули, поменатият военачалник, подтикван от своята смелост, долетял и в Тракия и сражавайки се успешно, разбил българите, като избил в сражението петстотин (500) души от тях. (ЛИБИ 1, стр.318)
бел:  Тук виждаме българите живеещи в Тракия нападнати от Мундо. Вероятно става въпрос за Македония, която е част от Тракия тогава. Виждаме ясно и много гети в Илирик, т.е в Западните Балкани, като през 530г. те съвсем не са измрели, както ни внушаваха Златарски и съветската пропаганда, за да набутат на тяхно място измислени прадеди на руснаците - славяни и прабългари. Марцелин говори за гети и българи като за едни и същи хора, еднакви врагове за Мундо, кръстостващи почти едни и същи земи. Според по-късни летописци, чак до Манасиевата хроника, още през 495г. е имало преминаването на Бдин и завземане на Охрид от българи или споменатите гети при това събитие, най-вероятно са си чисти българи. От цитата се вижда, че самият Мундо, не е византиец, а федерат-съюзник на Византия. Бил е привлечен от Византия, която му е дала титлата военен управител на провинциите Македония и Илирия, вероятно защото Византия е считала контрола си над тези земи за загубен. Според фантазьора Йорданес, Мундо е от рода на Атила и избягал от своите гепид и като "събрал отвсякъде множество крадци, убийци и разбойници е завзел една кула, разположена на брега на Дунава, която се наричала Херта" (ЛИБИ 1, стр.367) и е правел набези оттам. Изглежда Мундо е правел набези и обири сред българите, както Византия се е оплаквала постоянно, че на нейна територия го правят чужди племена.

лат:  XIII BELISARII SOLIVS:  Tzitta patricius in Mysia cum haste Bulgarum congrediens ad latnum superior invenitur.
бълг:  535г. По време на консула Велизарий, който е сам без колега:  Патрицият Цита се сблъскал при Ятрус в Мизия с неприятели българи и излязъл победител (ЛИБИ 1, стр.318)
бел:  Цита е патриций, женен за сестра на императрица Теодора, при което е назначен за военачалник. Ятрус е днешната река Янтра. Тук се преместваме от оста Константинопол-Видин и около Велико Търново, където българите също са водили сражения с редовна византийска армия. Както е отбелязъл още д-р Ганчо Ценов от този цитат, се вижда, че Цита "се е сблъскал" с живеещи българи по течението на Янтра, а не с прииждащи групички от Украйна. През 535г. българите са там и не е чудно, че през 681г. Аспарух ги повежда на война в Онгъла, някъде из Северна Добруджа, а после се установява в Плиска. Няма никакви сведения тези българи да са се изселвали към Фанагория, да са се нарекли "кутигури" и като са се върнали с някаква конница да са се нарекли пак "българи". Това е абсолютна безсмислица. През 535г. ромеите са считали тези земи за свои, отбелязвали са ги и на картите като свои, но Атила с хуните и всякакви други племена, включително и гети, много от които вероятно са се нарекли след смъртта му българи, направо са изтрили Западната Римска Империя (476г.), а Източната е била в силен упадък, като българите са продължавали да я нападат и да се разширяват и са си живеели най-спокойно по тези земи. Ромеите са ги наричали и хуни, а след 537г. и "склави" (наречени от Мавро Орбини през 1601г. "славяни"). Това са хората нападащи Византия постоянно от север. По етнос те са траки (гети) - българи. Разбира се повечето летописци от това време не са описали тези връзки, тъй като за тях това е било повече от ясно и очевидно. Само Теофилакт Симоката (580-640г) се е сетил да ни обясни упорито на три пъти в своята Хроника, че "склавите" е нов прякор на "гетите". Нашите историци все още го изкарват глупак и полуидиот, а той и такъв да беше, пак щеше да знае какво се случва зад стените на Константинопол, като негов кмет когато е ставал от сън.

лат:  XI POST CONS VLATVM BASLLII ANNO VIII:  Iohannes magister militum in Campania praedans Gothos nonnullas liberat senatrices. qui postea patitur noctumum Totilae superventum Bulgarum suorum proditione.
бълг:  548г. На осмата година след консулството на Василий:  Началникът на войската Йоханес като нападнал готите в Кампания (област в Южна Италия), освободил много жени на сенатори. После той бил подложен на нощно нападение от страна на Тотила, поради предателството на своите българи. (ЛИБИ 1, стр.318)
бел:  Тотила е остготски крал след 542г. в Италия, прочут с войните си против византийците. Тук българите се появяват не само на северозапад от Мизия, но чак до Италия, където са били съюзник на римската войска срещу остроготите с краля им Тотила. Събитието е потвърдено и от Прокопий, но без описание на измяната на българите. И днес в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия малък планински масив се нарича Monte Bulgheria, а в подножието му има градче Celle di Bulgheria. Според италианската официална история имената са им такива, защото там са се заселили българи още около 500г.
Това изключва напълно хипотезата, че българите в Италия са се заселили 150-180 години по-късно с Алцек, син на измисления Кубрат. Алцек е съществувал, описан е от Павел Дякон (ЛИБИ 1, стр.415), като военачалник на българи, отишли при краля на лангобардите Гримуалд през 663г, чийто син Ромуалд им разрешава да се заселят в безлюдни области на Италия. Алцек няма как физически да е син на Кубрат и да бъде в Италия 20 години преди Аспарух да се засели в Добруджа. Да не говорим, че Алцек е имал титлата дукс и той не я е придобил за два дни някъде във Фанагория, а чрез дълга служба като военачалник на българи - федерати, както и българите с него едва ли са били федерати само два месеца до 663г. Няма как и племе от Фанагория да дойде незабелязано по тези силно военизирани земи, където са живели и много грамотни летописци, които щяха да опишат с поне едно изречение подобно преселение. Тук Марцелин говори за българи в Италия още през 548г., а Теофан или Никифор не споменават никъде в приказката за Кубрат името Алцек. Това, че Алцек е син на Кубрат преселил се в Италия е пълна измислица на Златарски, който още ни е пробутван като "икона" на българската история, но явно е имал късмет да се издигне с Панславизма си и защото след 1878г. не е имал конкуренция, а днес би взел трудно и диплома, в специалност където се изисква и повечко логика като студент.



автор: Касиодор Сенатор (ок.485-585) или Cassiodorus Senatorе е бил изключително високопоставен служител при Теодорих Велики, крал на остготите в Италия. Неговата Chronica е запазена в два ръкописа от 10-ти и 11-ти век, а трудът му Variae в доста повече ръкописи, като най-ранният е от 13-ти век.
лат:  504:  Caetheus v.c. cons., Hoc cons. virtute dn. regis Theoderici victis Vulgaribus Sirmium recepit Italia.
бълг:  504г. консул преславния Цетей:  По времето на този консул, благодарение на храбростта на господаря крал Теодорих, българите били победени и Италия си възвърнала Сирмиум. (ЛИБИ 1, стр.306)
бел:  Сирмиум е град в римската провинция Панония, днес там е Сремска Митровица в Сърбия. Бил е административният център на Илирик, една от четирите преториански префектури в късната Римска империя. Това е една от най-значимите войни в света през тези години, описана от много летописци. Тя показва, че българите са водили войни почти едновременно с най-силни противници - в Тракия с ромеите и в Панония с остготите. Е, как може да се твърди, че българите са били малко по нашите земи по това време и изникават чак през 681г. с една конница от Фанагория? В Панония българите губят тази война, но те не изчезват от историята само при една война, както е станало със сарматите или по-късно с аварите сразени от българския монарх Крум. След загубата, българите си остават масово население в Панония, просто защото тя е била населена с много българи за векове, които са живели там и са се възпроизвеждали стабилно. Счита се, че Крум (управлявал 803–814) е роден цели три века по-късно там сред панонските българи. Значи няма какво да търсим корените на българите по Фанагория и на севрероизток, а на северозапад, в сърцето на Европа и е съвсем ясно, защо днес нямаме вид на хора с къси криви крака и дръпнати очички, а на европейци.

лат:  Egit de Hunnis inter alios triumphum et emeritam laudem primis congressibus auspicatus neci dedit Bulgares toto orbe terribiles
бълг:  Толуин победи между другите народи и хуните и като спечели в първите сражения слава, унищожи страшните по целия свят българи (ЛИБИ 1, стр.307)
бел:  Толуин е известен остготски пълководец, а написаното е от края на 526г.

лат: vidit te adhuc gentilis Danuvius bellatorem:  non te terruit Bulgarum globus, qui etiam nostris erat praesumptione certaminis obstaturus.
бълг:  Варварският Дунав те видя вече като воин: не те изплаши дружината българи, която с упоритостта си в сражението щеше да попречи дори на нашите. (ЛИБИ 1, стр.307)
бел:  Писмо от Variae от около 527г

лат:  Bulgares toto orbe terribiles (няма го в ЛИБИ, Variae 8.10.4:  също от 527г.)
бълг:  страшните по целия свят българи.
бел:  Този и горните цитати, дори при допускане на големи преувеличения, с цел да се възвеличи успеха на остготите, показват твърдо наличието на многобройно българско население по тези земи. Нека оставим тук въпроса откъде идва то. Летописците ни казват недвусмислено, че това е било факт.



автор:  Енодий Тицийски (473-521) или Magnus Felix Ennodius е епископ от Павия в днешна североизточна Италия. Най-ранния запазен препис е от 9-ти век.
лат:  De Bulgarorum vitute ...stat ante oculos meos Vulgarum ductor ...haec est natio, cuius ante te fuit omne quod voluit, in qua titulos obtinuit qui emit adversariorum sanguine dignitatem, apud quam campus est vulgator natalium -- nam cuius plus rubuerunt tela luctamine, ille putatus est sine ambage sublimior -- ...,
бълг:  За храбростта на българите ...Пред очите ми е вождът на българите ... Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не ги поставяли в затруднение нито планините, нито реките, нито липсата на храна, понеже смятали, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко.” (ЛИБИ 1, стр.299)
бел:  Енодий Тицийски потвърждава казаното от Касиодор Сенатор. Но защо Енодий и Касиодор, живели точно по това време и на това място, говорят за българите, като древен храбър народ по тези места, когато никой не е споменавал за българи преди 480г.? Най-вероятно защото те са знаели как се е наричал този народ преди да дойде Атила и това са гетите. В техните глави гети и българи са били просто един народ, който никога не е идвал с хуните от североизток на Дунава, а само се е присъединил към Атила срещу общия враг - Римската империя. По-късно Теофан също ще напише нещо, което в ГИБИ 3 на стр.233 е преведено глуповато така: "През същата година така наречените българи, нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях." Ганчо Ценов, чийто старогръцки е бил в пъти по-добър от този на Злататарски, е превел текста обаче смислено като "В тази година [494г.] и тъй наричаните сега българи, които живееха в Илирик и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек" (Кроватова България, стр.36). Или Теофан е казал същото, което са казали Касиодор и Енодий - че българите са живели масово в Илирик и Македония (част от Тракия тогава) и вероятно преди са имали друго име - гети. Фактът, че българите са живели в Илирия и Македония е потвърден и от Йоан Антиохийски, който е описал как през 480г. византийския император Зенон тръгва на война, съюзявайки се с българите, срещу остготския Теодорих. Той живее в Дурас (Драч), днешна Албания и се е готвел да нападне Тесалия. Естествено Зенон тогава се е съюзил с хора от близките територии, а не с хипотетични българи около Фанагория в днешна Украйна.

лат:  Quibus ibi ordinationem moderantibus per foederati Mundonis adtrectationem Graecia est professa discordiam, secum Vulgares suos in tutela deducendo, quibus inter Marios conflictus castellia vice usa minitatur. ... haec eloquia lituis conmutavit:  continuo ut adsolet ater nimbus tectis crepitantibus procellarum mugire discursu, sic se praecipitem plebs Martis inmiscuit. incerta diu conflictus lance titubavit, dum par ex utroque latere pugnandi surrexisset asperitas. concurrebant duae nationes, quibus numquam inter gladios fuga subvenerat. miratae sunt mutuo sui similes inveniri et in humano genere vel Gothos resistentem videre vel Vulgares. ... ...
бълг:  Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашваше при военни сблъсквания като с преден укрепен пост. ... Дълго време изходът на боя се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявяваха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират хора, подобни на тях, и че виждат в човешкия род противник, равен на себе си. ... Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те (българите), които никога не се съмняваха в победата си, и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като изгубиха бойните си знамена, и смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи онези от тях, на които се бе паднало да загинат. (ЛИБИ 1, стр.301)
бел:  Тук Мундо е все още съюзник на тракийските остготи, предвождани от Теодорих Страбон, които са били враг на българите и византийците по това време.



автор:  Анонимен космограф от Равена от края на 6 век (ЛИБИ 1, стр.390), който твърди, че е получил сведенията си от Йорданес, е отбелязъл името "bulgare" на карта на света, както е оставл и следния текст: 
лат:  Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant (Ravennati Cosmographus)
бълг:  В Тракия, Македония и Долна Мизия само българи живеят.
бел:  Всеки може да види с очите си какво са ни оставили летописците в прав текст и какво сме учили и продължаваме да учим като Официална история по училищата. Тези цитати са били недостъпни за всекиго у нас по времето на соца, като добралите се до тях незаконно са били преследвани жестоко най-вероятно по указания на СССР. Те пробиват много трудно обаче и днес, дори при наличието на интернет, и то най-често само в откъслечен вид, по най-различни причини - хората в повечето случаи не се интересуват от история, след като са се изучили; набитото в главите ни като малки трудно се изкоренява и изисква усилия и интелект; появиха се много конспиратори, които съчиняват какви ли не безсмислици за историята ни и пречат на научните методи да пробият; след това започват и политическите причини и разпри, които са на всяка крачка; много други държави и особено Русия, не биха желали в нашите глави да има нещо по-различно от сегашната ни Официална история и водят активна и агресивна политика за това.



автор:  Йорданес или Jordanes е остготски историк от 6 век, вероятно е роден в Мизия. Написал е своята Getica в Константинопол около 551г. Книгата му е в митологичен стил. Самият той признава, че е заел изгубената "История на готите" на Касиодор в 12 тома само за 3 дена и после е писал по памет от нея, което обяснява факта, че книгата му е изпълнена с противоречащи си измислици дори за нещата, които изглеждат на пръв поглед реални. Той самият определя себе си като "неук", въпреки че е оставил твърде много написано.
лат:  Ultra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt.
бълг:  Отвъд тях [отвъд племето акацири], над Черно море се простират местата, обитавани от българите, на които всеизвестните ни грехове (на Готите) сториха злини (ЛИБИ 1, стр.337)
бел:  Виждаме ясно, че през 551г Йорданес е познавал българите. Но може би поради бели петна в паметта или поради склонност към митове е поставил българите или поне част от българите на север от Черно море. Това може по-късно да е станало и основа за приказката на Теофан за Кубрат. Виждаме ясно къде поставят българите другите далеч по-надеждни летописци от Йорданес. Иначе преминаване на българи на север от Дунава имаме отбелязано и при други автори. Допускайки, че казаното от Йорданес е вярно, още C.Schiren(1858г.) достига до извода, че българи и хуни е едно и също, което е небивалица. През 6-ти век също българите са били наричани често хуни, може би най-вероятно защото са участвали във войските на Атила и е възможно Йорданес да е нарекъл хуните българи в случая. Още Г.Ценов отбелязва, че при следващото изречение, което е "От тук хуните, като силни и многобройни разпространиха в две части яростта си върху народите" се прескача от името българи на името хуни, като се мисли за един и същ народ. На всичко отгоре, Равенският космограф казва, че е заел твърдението "В Тракия, Македония и Долна Мизия само българи живеят" точно от Йорданес и не е отбелязъл никакви българи на север от Черно море. Това изречение обаче е станало основа Официалната ни история да се напълни с глупости. Започва се "Българите са живели през 7-ми век около Фанагория, казвали са се първо кутигури ...". Без дори да се обръща внимание, че думата "българи" е спомената от Йорданес през 551г.. А колко реално ви се струва първо да са се наричали българи, после кутигури и после пак българи? Да не говорим, че според Агатий Миринейски (535-582) кутигурите и утигурите са изчезнали още по времето на имп. Юстиниан I, починал през 565г. (ГИБИ 2, стр.204) и ние няма как да сме наследници на изчезнало племе. Освен това, аварите са се придвижвали на запад, от север на Дунава, докато през 567г. разбиват гепидите (някъде на север от Видин). Излиза, че ние сме се движели обратно на тях и през тях от Панония към Фанагория, като объркваме напълно понятието Велико преселение на народите, което по дефиниция е в западна посока.



автор:  Виктор Тунунски (починал ок.570) или Victor Tonnennensis, епископ в днешен Тунис: 
лат:  Bulgares Thraciam pervadunt et usque ad Sycas Constantinopolim veniunt, Sergium patricium, qui dudum Africanae fuerat dux militiae, capiunt simulque et distrahunt. sed patricii Belesarii armis fertiter debellati pariterque fugati Danuvium transierunt
бълг:  560г. Българите пребродили Тракия и дошли чак до Константинопол при Сике. Те пленили патриция Сергий, който по-рано бил дукс на африканската войска и го убили. Но разбити напълно и обърнати в бягство от оръжието на патриция Велизарий, те се прехвърлили отвъд Дунава. (ЛИБИ 1, стр.301)
бел:  Виждаме ясно как българите са принудени при Велизарий през 560г. да преминат Дунава на север и ще се появят след някоя година при друг автор като "хуни" или "склави", нападащи ромеите от север. Тук дори не говорим са гети, избягали зад Дунава преди 4-5 века при римското нашествие, а Виктор Тунунски ни го показва как е станало в рамките на 1-2 десетилетия и то с хора, нарекли се вече българи.



автор: Папа Григорий (540-604) Описание за него с малки откъси може да се прочетат в ЛИБИ 1, от стр.374, но по неизвестни причини, долния цитат е пропуснат. Той е взет обаче от произведението му "Dialogorum libri quattuor, de vita et miraculis partum Italicorum, et de aeternitate animarum", книга 4 глава XXVI. Текстът е написан около 593–594г. и може да бъде проверен с търсене на интернет.
лат:  Ut vero scias quod me in coelo fuisse verum fateor, ecce accepi illic ut linguis omnibus loquar. Nunquid tibi incognitum fuit Graecam me linguam omnino non nosse? et tamen Graece loquere ut cognoscas an verum sit quod me omnes linguas accepisse testificor. Cui tunc Graece dominus suus locutus est, atque ita ille in eadem lingua respondit, ut cuncti qui aderant, mirarentur. In ea quoque domo praedicti Narsae spatharius Bulgar manebat: qui festine ad aegrum deductus, ei Bulgarica lingua locutus est; sed ita puer ille in Italia natus et nutritus, in eadem barbara locutione respondit ac si ex eadem fuisset gente generatus.
бълг:  "Но за да можете да видите, че казвам истината, когато твърдя, че съм бил на небето, вижте, получих дарбата да говоря на всички езици. Знаете много добре, че не мога да говоря елински, но въпреки това заговорете на елински, за да видите, че наистина съм получил знанията на всички езици. Господарят му говори с него на елински и той отговори на същия език, така че всички присъстващи бяха изумени. В същото имение живеел българин спатарий(мечоносец,гвардеец) на гореспоменатия Нарсес; Той беше отведен набързо при пациента и се обърнал към него на български език; но слугата, който е роден и израснал в Италия, отговори с този странен идиом, сякаш е роден с този народ."
бел:  Тук виждаме за пръв път споменаване не само на думата "българин", а и на думата "български език" и макар да става дума за една религиозна притча, тези два термина са написани още около 593–594г. При това действието не се развива около Фанагория, а в Италия. С което цялата теория, че всички славянски езици произлизали в миналото от един език, който се наричал "славянски" отива на боклука.



автор:  Фредегарий или Fredegarius е написал своята хроника вероятно в 7 век в Бургундия, днешна Франция, тъй като я завършва в 642г. Същинският автор не е известен, Останали са много ръкописи, като най-ранния е от 7ми век. (ЛИБИ 1, стр.387)
лат:  IV.72. Eo anno in Abarorum cuinomento Chunorom regnum in Pannia surrexit viaemens intentio eo quod de regnum certarint, cui deberetus ad sucedendum:  unus ex Abares et alius ex Bulgaris,collicta multetudinem,uterque in invicem inpugnarint. Tandem Abaris Burgarus superant. Burgaris superatis, nove milia verorum cum uxoris et liberis de Pannonias expulsi, ad Dogoberto expetint, petentes, ut eos in terra Francorum manendum receperit. Dagobertus iobit eos iaemandum Badowarius recipere, dummodo pertractabat cum Francis, qoid exinde fierit. Cumque dispersi per domus Baioariorum ad hyemandum fuissent, conslim Francorum Dagobertus Baioariis iobet, ut Bulgarus illus cum uxoris et liberis unusquisque in domum suam una nocte Baiuariae in terficerint. Quod protinus a Baiovaries est impletum; nec quisquam ex illis remansit Bulgaris, nisi tantum Alciocus. Cum septinientis viris et uxoris cum liberis, qui in marca Vinedorum salvatus est.
бълг:  ”IV,72. През тази година (631/632г.) в Панония, в царството на аварите, наричани още хуни, възникнали ожесточени разпри, тъй като един от аварите и един от българите спорели за властта, кому от двамата се пада да я наследи. И така като събрали хората си, двамата почнали да воюват помежду си. Най-сетне аварите надвили българите. А като били победени, девет хиляди българи заедно с жените и децата си, изгонени от Панония, отишли при Дагоберт и го помолили да останат в земята на франките. Дагоберт заповядъл на баварците да ги приемат да презимуват, докато се посъветва с франките какво трябва да се направи по-нататък. И като били разпределени по домовете на баварците, за да презимуват, по съвета на франките Дагоберт заповядъл на баварците в една нощ всеки от тях да избие в своя дом българите заедно с жените и децата им. Това било изпълнено незабавно от баварците. И никой от тези българи не останал жив освен Алциок. Той със седемстотин мъже, заедно с жените и децата им, се спасил във Венетската марка.
бел:  Виждаме, че като българи са преведени и Burgarus и Burgaris. Понеже Burgarius на латински значи войник дислоциран в крепост, веднага са се появили теории, че това не са българи или пък името българи идва от названието на тези войници. Текстът обаче е определян като "силно вулгарен латински и галски" и най-вероятно е при Burgarus и Burgaris да имаме правописни грешки, тъй като няма как да обясним до тях думите Bulgarorum, Bulgaris, Bulgari и Bulgarus. Виждаме обаче годината - 632г., а твърденията са, че измисления Кубрат е управлявял държава във Фанагория, наречена България между 632 и 665г. При това баварците живеят по това време още по на севрозапад от Панония.



Излиза, че българите в Панония губят война съвместно със Зенон през 481г, пък през 504г. остроготите си възвръщат контрола пак от тях на столицата на Панония след ожесточени сражения - явно е нямало кой да опише подвизите и на българите в този промеждутък от време. През 632г българите отново водят война с аварите там. Това означава, че в Панония е живяла една огромна маса българи, която не е могла да бъде унищожена или прогонена дори и след загуби при тези войни. Не е очудващо, че дори през 863г. Кирил и Методий отиват във Великоморавия и си говорят на български както в Солун. Според историци като Петер Юхас първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между реките Драва и Сава и се разширява чак при княз Святополк (ок.830-894). В същото време, през 499г българите водят война и с елитната войска на Константинопол, разбиват я с лекота и превземат Тракия. Цитатите показват българите по това време и около Велико Търново, в Западните Балкани и Италия. Трябва ли да отбелязваме, че когато виждате това с очите си, няма как българите да са някакви прииждащи групички разбойници, диви тюрки на коне от днеша Украйна, които вместо да избягат обратно, когато видят редовна войска се изправят срещу нея и я попиляват със самочувствие? Просто българите са живеели от края на 5-ти век тук и на северозапад и няма как да са дошли два века по-късно от днешна Украйна с някакви конници и синове от приказката за Кубрат.

По телевизията има едно предаване "История.бг", което се води от фиолог, който се прави на историк и обича да цензурира "неофициалната" ни история. Канят се известни историци с титли, които са ги придобили сигурно заради вярност към Официалната ни история. Тези хора не са ли отваряли ЛИБИ последните 10-20 години? Не ги ли е срам да твърдят пред цяла България, че у нас преди Аспарух "имало българи, ама били малко"? Не ги ли е срам да ни пробутват през 2020г приказката на Теофан за Кубрат като нещо случило се в реалността, като на деца или бавноразвиващи се?

Виждаме, че първата българо-византийска война, при която българите побеждават в Тракия е неоспоримо още през 499г. Тогава не е подписан договор за определяне на границите на България, както се е правело векове след това, а Византийската империя е продължавала да счита територията до Дунава за своя и е отбелязвала това на всичките си карти. Но след като на една територия живеят българи и реалния контрол върху нея е на българите, не следва ли тази територия да се нарича България, въпреки че по това време държавата не е била призната в ООН и не следва ли на една карта за дадена територия да се отбелязва победителя - България, а не Византия? Историците в Ню Йорк и Австралия вече учат, че България е образувана в края на 5-ти век и е започнала да се разширява с постоянни войни с Византия. Чисто безумие е при това, дори и да оставим създаването на България през 681г., да изрязваме цели два века от историята си и то като европейци, изиграли основна роля във формирането на Европейската история, преди, по-време на Римската империя и веднага след разпада й.



обаче