България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Точният текст на приказката за Кубрат при Теофан и при Никифор



По-долу е даден точния текст на приказката за Кубрат, както е разказана от Теофан Изповедник (758-817г) и от Патриарх Никифор (758-828). Вижда се, че и двамата са родени в една година, и двамата в Константинопол.

Нека да се запитаме първо с въпроса: Могли ли са двамата да попрочетат какво е писал 300 години преди тях Комес Марцелин и да разберат къде са били българите още след смъртта на Атила, както ние го правим днес? Със сигурност са могли. Но са нямали това за цел. Те съвсем не са имали интерес да проучват, изследват и пишат историята на България, а на Византия. Някои обективни предпоставки също са им пречели. Те са били съвременници на войните на Крум, но не и на войната с Аспарух, от която е минало вече над 100 години, което за тогава е било цяла вечност и какви ли не митове и легенди са се появили междувременно. Безславната за ромеите битка при река Цурта през 499г е била цели 300 години преди това. Живеейки в Константинопол, на 800км по море от Фанагория, тя е била като на другата част на света по това време, независимо, че Теофан е писал как Черно море често замръзвало и хората си ходели едва ли не пеша до Фанагория. Всепризнато е от различни изследователи, че и двамата летописци не се отличават с особена точност и надеждност, както Комес Марцелин. Теофан е бил много добър и занимателен разказвач, поради което и книгите му са се копирали и разпространявали много. С това той е успял да направи доста беди на действителната ни история, подобно на един много по-късен, също талантлив разказвач – Мавро Орбини, който през 1601г. измисля славяните. И Теофан и Никифор са мразели българите като враг и то с различна вяра. Наричали са ги както и другите ромеи варвари, склави и хуни, като едва ли много са се интересували от етническия им произход, но разказвайки ни за Кубрат са използвали твърдо думата българи.

За по-удобно сравнение, двата текста са дадени на две части - до смъртта на Кубрат и след това. И двата текста може да бъдат видени с оригинала им на гръцки в ГИБИ III, за Теофан на стр.261 и 262, a за Никифор на стр.295.

Теофан: През същата тази година народът на българите нападнал Тракия [680г.]. Необходимо е да се каже и за миналото на уногундурите [тюрки] - българи и котраги [тюрки]. В Северните отвъдни части на Евксинското море, в т. нар. Меотидско езеро се влива огромна река, наречена Ател [Волга], спускаща се от Океана през земята на сарматите. В нея се влива реката, на име Танаис [Дон], която извира също от Иберийските врати в Кавказките планини. От съединяването на Танаис и Ател (което се отделя над споменатото Меотидско езеро [Азовско море] ) води началото си реката, наречена Куфис [р.Кубан], която се влива в края на Понтийското море [Черно море], близо до Некропилите [залива близо до устието на Дунава], при носа, наречен Криопрозопон [Таманския полуостров]. От споменатото по-горе езеро започва море, подобно на ръкав, и се влива в морето на Евксинския понт през земята на Кимерийския Босфор[Керч]. В тази река се лови т. нар. риба мурзули и други ней подобни риби, а в източните части на лежашото по-горе езеро, около Фанагория и обитаващите там евреи, живеят твърде много народи. От същото езеро до реката, наречена Куфис, където се лови българската риба ксистон, се намира старата велика България и т. нар. котраги, които са също техни едноплеменкици. През годините на Константин, който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си. Той оставил петима сина и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ.

Никифор: Трябва вече да се каже за произхода на така наречените хуни и българи и за тяхното устройство. Около Меотидското езеро, по реката Куфис, се намира старата така наречена Велика България и така наречените котраги, които са също техни едноплеменници. Във времето на Константин, който умрял на Запад, някой си, на име Кубрат, господар на тези племена, когато умрял, оставил петима сина, на които завещал да не изоставят съвместното живеене, за да могат да запазят чрез взаимната си привързаност това, което е под тяхна власт.

Коментар: Теофан казва, че Кробат умира по времето на Константин. Със своята прозорливост Златарски успява да докаже, че Константин III е царувал не през 641г. през 642г, въпреки, че днес цял свят е приел, че е царувал само от февруари до май 641г. Но и 642г. да е било, както го учехме по-отдавна в социалистическите учебници по история, Аспарух е трябвало да бъде на 2 годинки – възраст твърде неподходяща да слуша поучителни истории за съчки, а още по-малко за предвождане на конница. След 1989г. хората имаха право и на въпроси и се намериха историци да обяснят, че Теофан се объркал (точно тук и само тук) и е писал за наследника му Констанс II (641-668), който прекарва последните години от управлението си в Италия, която е на Запад. Иначе и на единия и на другия имената започват с „К“, нещо което е обърквало доста древни летописци, нещо с който се обясняват доста факти в Официалната ни история. Така например, Кробат и Коуртъ от Именника на българските ханове са доказано едно и също защото и те започват с „К“, както и двамата са владетели. Разбира се може да приемем, че Теофан си е мислил за самия Константин IV Погонат (668-685г.), който е управлявал на Запад от въображаемия Кробат, с което всички биологични закони биха били спазени, но представяте ли си колко официална литература трябва да бъде зачерктната? Като се започне от тази на Златарски, после през тонове книги и учебници от соца, та и много днешни, като някаква „Голяма енциклопедия на България“ издадена през 2012г., например. Какви ли не историци още твърдят, че всичко това се е било случило в действителността и ни цитират З латарски вместо Теофан. Пък тези издатели и историци, и те пари трябва да изкарват днес.

При Теофан има описание на доста география, която Никифор е пропуснал. Река Куфис [р.Кубан] обаче не се влива в Понтийското море [Черно море], а тече от югоизток, покрай него и се влива в Азовско. Река Танаис [Дон] не се „съединява“ никъде с Волга, а също се влива в Азовско море, но от север. Река Ател [Волга] съвсем не се влива в Меотидско езеро [Азовско море], а в Каспийско море. И Волга и Дон текат от севр на юг, като най-близкото разстояние между тях е може би между градовете Волгоград и Калач на Дон и е поне 75км. Да твърдиш, че р.Кубан се влива близо до устието на Дунава е нещо като да твърдиш днес, че България граничи с Италия и явно тези земи са били много далечни в представите на Теофан. Тази география и до ден днешен служи за извинение на археолозите, че още не могат да намерят къде е била тази велика държава и да ни покажат поне един артефакт от нея. Мала Прищина, където е намерен въображаемия гроб на Кубрат, пък е на цели 580км северозападно от Фанагория и изобщо не се връзва с това описание на Теофан. Руските историци, родени в този район, знаят всичко това и без да гледат карта, но трудно ще видите от тях написан и един ред по въпроса.

При Никифор е много интересна думата „някой си“ на име Кубрат. Явно на Никифор този Кубрат не му е бил добре известен, въпреки, че е бил господар на Велика България. Дори и една титла като „хан“ не му е дал. Това „някой си“ поражда съмнение, че дори и Никифор не е вярвал много в приказката на Теофан. Объркал е и името Кробат с Кубрат. Интересно е обаче, че по-късно точно името на Никифор - Кубрат се е наложило. Може би защото е „по-тюрско“ и върху него са изградени по-лесно поне 101 митове и хипотези.


Ето точното описание на Теофан и Никифор и за това какво се случва след смъртта на Кубрат:

Теофан: Малко време след неговата смърт петте му сина се разделили и се отдалечили един от друг с тази част от народа, която всеки един от тях имал под своя власт. И първият син, наречен Батбаян, спазил нареждането на баща си и останал в земята на прадедите си досега, а вторият, неговият брат, наречен Котраг, преминал реката Танаис [Дон] и се заселил срещу първия брат. Четвъртият пък и петият, като прехвърлили реката Истър, наречена още Дунав, единият останал там в аварска Панония, подвластен на хагана на аварите заедно с войската си, а другият стигнал до Пентапол [област с 5 града до Равена] в Равена и се подчинил на царството на християните. Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като завзел Оглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и трудно превзимаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятели за отслабения от раздялата народ. А след като били разделени така на пет части и станали малобройни, излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Верзилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море. И първият брат Батбаян, владетелят на първата България, станал техен данъкоплатец и досега получават от него данък. А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т. е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия.

Никифор: Те пренебрегнали бащиното си напътствие и след кратко време се разделили един от друг, като всеки един от тях откъснал една част от народа. От тях първият син, наречен Баян, останал съгласно поръчението на баща си в земята на прадедите си чак досега, а вторият, наречен Котраг, преминал реката Танаис[Дон] и се заселил срещу тях. Четвъртият пък преминал реката Истър и се настанил в Панония, която се намира сега под аварите, като станал подвластен на местния народ. Петият се установил при Равенския Пентапол и станал данъкоплатец на ромеите. Най-после третият брат, на име Аспарух, преминал реките Днепьр и Днестър и се заселил при Истьр. Той завзел удобно за заселване място, наречено на техен език Оглос, което било недостъпно и непревзимаемо за неприятелите. Отпред е защитено от непроходима местност и то поради това, че е блатиста. Отзад пък е оградено като със стена от недостъпни стръмнини. И тъй, след като този народ се разделил така и се разпръснал, племето на хазарите, понеже живеело близо до сарматите, поради това почнало да напада безпрепятствено от вътрешността на така наречена земя Верзилия. Хазарите опустошили всички тези селища от земята на Евксинския понт и достигнали до морето. Заедно с това подчинили и Баян и го накарали да плаща данък. А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява.

Коментар: Очевидно имаме преписване, макар, че Никифор се е постарал това да не се забелязва веднага. Объркани са имена на герои от приказката, като никой от двамата не е объркал името на римския император, реки и т.н. Всъщност имената и на петимата братя не са споменати и при двата варианта, допълвани са после от историци-фантазьори.

Ще отбележим също, че ако Котраг е преминал Дон, той се е движил на запад и е неразбираемо как някои, ако са прочели внимателно и само това, го търсят като пълководец на някакви „волжски българи“. Доказано е също, че през 704г византийският император Юстиниян Втори възвръща Фанагория отново на Византия, така че Баян или Батбаян няма как и защо да плаща данък по времето на Теофан на хазараите. При това в тази война между Византия и хазарите никой не е споменал да е имало там каквито и да е българи или да са живеели там малко преди това.

На много места и днес, може да се прочете лъжата, че според Теофан най-малкия син на Кубрат, Алцек е отишъл около Равена. Може просто да се отвори Уикипедия за Алцек и веднага се вижда това. Прочетете пак оригиналния текст на Теофан и Никифор и потърсете името Алцек. След като е дал две имена на най-големите братя и на Кробат и при наличното име на Аспарух, желанието на Теофан да кръщава повече от героите си се е изпарило. А откъде се е взело това име Алцек?

Павел Дякон (720-797г) пише (ЛИБИ 1, стр.415): V, 29. По това време[около 663г.] вождът на българите, на име Алцек, неизвестно по каква причина се отделил от своето племе и навлязъл мирно в Италия. Заедно с цялата войска на своето дукатство той дошъл при крал Гримуалд и обещал да му служи и да се засели в страната му. Гримуалд го отправил при сина си Ромуалд в Бевевент, комуто поръчал да предостави на Алцек и на народа му места за заселване. Дуксът Ромуалд ги приел любезно и им определил за заселване обширни места, които дотогава били безлюдни, а именно Сепинум , Бовианум, Изерния и други градове заедно с техните земи. На самия Алцек пък променил титлата и вместо дукс наредил да го наричат гасталдий. И до днес те живеят по тези места, както ги споменахме, и въпреки че говорят на латински, все пак съвсем не са забравили да употребяват и собствения си език.

Но българи по земите в Италия има доказано там преди повече от век. Ето тук поне един цитат от Комес Марцелин (ЛИБИ 1, стр.318): 548г. На осмата година след консулството на Василий: Началникът на войската Йоханес като нападнал готите в Кампания (област в Южна Италия), освободил много жени на сенатори. После той бил подложен на нощно нападение от страна на Тотила, поради предателството на своите българи. (ЛИБИ 1, стр.318).

Някъде написал ли е Павел Дякон, че Алцек е син на Кубрат от Фанагория? Написал е само, че тогава се е отделелил от други българи и Алцек е имал византийската титла дукс, а не хан. През 540 г. Юстиниан I, император на Източната империя, превзема Равена и до 751г тя е столица на Равенския екзархат - област под източноримско владение. Титлата "дукс" е изключително популярна за цялата Римска империя, това е високопоставена военна длъжност и означава военоначалник на някакъв доста голям район като Тракия, Скития, Илирик, Палестина и т.н. (ЛИБИ 1, стр.318). Очевидно Алцек е имал вече тази титла, като българите през 663г са били вече признати съюзници в този район на Източната империя, многобройни и вероятно са пазели Византия в района основно от остроготите. Как така също Аспарух се е оказал в България през 680г, а Алцек още през 663г. чак в Италия, че и с титла дукс? Още по-странно е разбира се, как в Италия и Панония са си живеели българи от два века и изведнъж идва някакъв конник и казва „Здравейте, аз съм вашия хан!“ Лъжата, че Алцек е син на Кубрат тръгва от Златарски, който с високия си пост и ширещия се у нас Панславинизъм не се нуждае от здрава логика за да я защити. Съветската власт пък направо я бетонира по-късно.

Това се било случило и с четвъртия брат. Но той избрал Панония и доброволно подарил свободата си на аварите. Аварите са просто западни хуни, които сигурно са били в пъти по-малко от българите в Панония, след като Крум, роден в Панония, още по времето на Теофан само с една война ги е заличил от световната история. Докато в Панония българите са губели многогратно войни и винаги са си оставали много. Доказано е и че са притежавали властта там в различни периоди от време.


От самата приказка не може да си извадим заключение, че в нея няма някаква истина. Тук се вижда само, че тя има вид на приказка и откъде идват безбройните измислици които сме чували около нея. Последното изречение, което сме изкопирали и при двата варианта ни посочва откъде започва реалността. Константин Погонат напада Аспарух с огромната си армия, а не обратното. Но Аспарух си е бил тук с българите, които са живеели по днешните ни земи от два века, не е никакъв син на Кубрат и не е идвал с никаква конница от Фанагория. В основата на приказката прозира баснята на Езоп, който за наша гордост е живял 14 века преди Теофан в Несебър и е бил тракиец. Тази басня е много популярна и днес по цял свят. Тя се изучава в оригинал, например в страни на Латинска Америка. Ще останете очудени колко е популярна и в какви ли не форми, с петима или трима братя, със съчки и без съчки, когато влезете в някой форум на интернет за историята на европейските народи. Приказката я има например и при Страбон, за синовете на гетския княз Буревиста или Боербиста (І век преди Христа), които се били разделили на пет части, вследствие на което били покорени от Цезаря. Както виждаме при Теофан и Никифор няма никакви съчки, а съчките ги добавя в първия учебник по история у нас Сава Бобчев, който явно е бил от тези, които са се считали за избрани, с право да лъжат цял народ за „да повдигат самочувствието му“.


Фактите които знаем от други източници, напълно срутват надеждите в приказката да има каквато и да е истина за основа. Няма как Българите да се наричат българи още след смъртта на Атила, после да приемат имена на диви североизточни племена, като кутрикугури и после пак да се нарекат българи. Няма как българите да са основно население в Мизия, Илирия, Тракия и Панония от края на 5-ти век, да водят масови войни с Византия (през 499г) и с остроготите (през 504г) и изведнъж да се свият без известна причина някъде далече, в държава около Фанагория, за която там, хората с писменост като ромеи и евреи никога не са чули и писали. Няма как от земя около Фанагория, която доказано през този период е била почти пуста, да се вземе такава армия, че само една пета от нея да дойде тук с Аспарух и да победи огромната армия на Константин Погонат, която е била може би най-силната в света по това време. Това е възможно само в приказките. Няма как единият брат да отиде с конница в Италия, където българите са живеели вече от два века там и то в силно населена и военизирана област, за която имаме перфектни летописи и никой не го е отбелязъл. Няма как да стане същото и в Панония. Няма как до ден днешен да не може да намерим и един камък от тази Велика България. Единствения артефакт, гроба на Кубрат се оказа фалшификат и просто едно хазарско съкровище, защото в него бяха датирани съдове от 8-ми век. Археологията около Плиска и на север от Черно море се оказа крайно различна, като най-доброто обяснение на този факт, което ни се предлага, е че Аспарух не си бил взел майсторите с конницата - тези, които изработвали намерените артефакти. Не се виждат днес и кривокраки тюрки с дръпнати очи по улиците ни, а главно европейци, малко по-светли от гърците. Описали сме още доста противоречия в съседната статия, но колкото и да са очевадни, много хора не ги приемат просто защото не искат.


Теофан описва на много места събития с българи по нашите земи и доста преди Аспарух, с което сам си противоречи. Просто е използвал различни истории, дочути от различни места и не се е замислял много за българската история. Тогава и хората са били по-различни, силно религиозни и са си измисляли доста често, поради липса на интернет и телевизия. Ето по-долу доста точно такива цитати от Теофан, извадени от ГИБИ III, като за всеки от тях е отбелязана страницата в ГИБИ III, където може да бъден намерен дори на гръцки, с годината за която се отнася:

стр.233, През същата година [501г.] така наречените българи, нападнали Илирнк и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях. Това събитие обаче е потвърдено и от Комес Марцелин, за разлика от приказката за Кубрат.

стр.234, През същата година[514г.]Виталиан превзел цяла Тракия, Скития и Мизия, като водел със себе си много хуни и българи. Той превзел Анхиало и Одисопол, заловил стратега на Тракия Кирил и стигнал, плячкосвайки, чак до Константинопол.

стр.237, През тази година[539г.] се раздвижили българите - двама техни „царе“ с множество българи и с дронга - срещу Скития и Мизия, когато стратилат на Мизия бил Юстин, а на Скития - Бадуарий. Тези, като излезли срещу българите, завързали сражение и стратилат Юстин бил убит в сражението, а вместо него станал военачалник Константин, синът на Флоренций. И българите дошли чак до областите на Тракия. И излезли срещу тях стратилатът Константин и Годила, и стратилатът на Илирик - хунът Акум, когото императорът бил възприел от светото кръщение. Като обкръжили българите, започнали да ги секат и избили голямо множество, отнели им цялата плячка и ги победили съвършено, като убили и двамата им „царе“. И когато се завръщали назад с радост, срещнали ги други българи и понеже стратилатите били изморени, обърнали им гръб. А българите ги преследвали и уловили с ласо бягащите Константин, Акум и Годила. Годила, като срязал с меча си ласото, избягал, а Константин и Акум били хванати живи. Константина върнали, като получили хиляда номизми, и той дошъл в Константинопол. Акума пък задържали в отечеството си заедно и с други пленници.

стр.238, През тази година [539г.] При пристигането му [на Мундо] в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички. ... Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отряди.

стр 250, 597г. Той изпратил напред хиляда съгледвачи, които се натъкнали на българи, хиляда на брой. Българите, уповавайки се на мира, който хаганът бил сключил, се движели безгрижно. Обаче ромеите се втурнали срещу българите. Българите изпратили седем души, като ги увещавали да не нарушават мира. Ония, които били изпратени напред, като чули това, го съобщили на стратега. А стратегът казал: „Дори и императорът да пристигне, не ще ги пощадя“. След като се завързало сражение, ромеите били разбити. Но варварите не ги преследвали, за да не би като победят, да се изложат на опасност.

стр 252, 596г. Приск, като довел по реката корабите в Сингидунум, разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява крепостта.

стр 252, 599г. През тази година хаганът [недвусмислено българи и според други летописци], като събрал своите войски, отишъл в Далмация. Той завзел Валкис и четиридесет града около него и всичките ги разрушил.

стр. 259, 621г. Хозрой изпратил Сарвараз с останалата му войска срещу Константинопол, за да сключи споразумение между западните хуни, наречени още авари, българите, славяните и гепидите, та да се отправят срещу столицата [Константинопол] и да я обсадят. [Теофан описва това 180 години след събитието и просто си прибавя може би за да подсили текста всякакви хуни, склави и гепиди - но основните нападатели са българи, наричани и с останалите им имена. Той прави това и малко по-горе, како казва и за 514г „хуни и българи"]

Очевидно Теофан не е бил изобщо загрижен дали си противоречи и сам, с това което е писал за българите. 22-годишният Иречек и панславистът Златарски са се хванали обаче точно за думите в приказката му за Кубрат, а не за другите му разкази, подкрепени и от други летописци.


Счита се, че приказката е разказана и от трети автор от това време - Йоан Никуиски, и от никой друг. Йоан Никиуски или John of Nikiu, който е писал активно някъде в периода 680-690г е роден някъде в Египет. Намереният ръкопис е изклчючително ненадежден, и е направен през 1602г при превод от арабски, като дори не е сигурно, че точно той е автора му или поне нещо не е дописано от някой друг след Теофан. Освен това Йоан Никиуски е оценен от специалистите и като летописец, който слабо се е интересувал от историческите факти, а е наблягъл на поучителни приказки и измислици.


обаче