България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Славяните по нашите земи между 537г и 681г са били траки



Световно известен факт е вече, че думата "славяни" е измислена едва през 1601г от Мавро Орбини и че ако я видим в какъвто и да е документ от преди това, представян ни като оригинален, то той е манипулиран или казано по-просто фалшифициран.

Думата "славяни" е внесена в България пък за пръв път от Паисий Хилендарски през 1758г след пътуването му до Сремски Карловци, където той превежда текстове на Мавро Орбини и то тъй като не е знаел латински, от руския превод изменен много по заповед на Петър Първи. Без да омаловажаваме патриотичното дело на Паисий може да кажем, че това обяснява факта колко много, под съветския контрол през социализма, се държеше да изучаваме и ни надъхват с Паисий и "История славянобългарска" като за чиста монета. Социализмът си отиде но много хора върху които е бил упражнен този успешен еничарски подход и днес когато стане въпрос да се съкрати от учебния материал нещо от "История славянобългарска" в полза на математиката и техниката, скачат като един готови да бранят "българското".

Хърватите Винко Прибоевич и Мавро Орбини измислят славяните на базата на думата "склави" в летописите, което се вижда дори от пълното име на книгата на Орбини "Царството на славяните“, което е "Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби)". Макар и Винко Прибоевич да използва думата "славяни" още през 1532г., явно Орбини със своя писателски талант успява да популяризира думата в цяла Европа.

За първи път думата "склави" е използвана от Прокопий Кесарийски (500-565г.), когато споменава, че през юли 537г византийският император Юстиниян (527–565) праща 1,600 конници, предимно от склавени и анти в Италия за да спаси военачалника си Велизарий. (ГИБИ 2, стр.117) Очевидно, при това споменаване думата няма нищо общо с днешната ни представа за "славяни". После ги описва и физически така "Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени" (ГИБИ 2,стр.126), което описание съвпада напълно с описанието на Клавдий Клавдиан (370-405) и Евсевий Хиероним (347-420) за външния вид на гетите. Прокопий не използва никъде думата "гети", нито думата "българи" при което изниква въпроса къде са потънали тези многобройни племена изведнъж и как никой преди него не е споменал за тези многобройни "склави" около Дунава. Той казва за славяните и че "спазват хунския нрав"(ГИБИ 2,стр.126), което поражда съмнение, че не е много точен към етноса им и за какви ги е считал. Не е точен и при споменаване на другите етноси. Навсякъде нарича българите хуни, което е признато дори в ГИБИ 2, на стр.110, бел.3, поради което няма да се спираме защо. Десетки пъти използва думата "масагети", като ги определя като хуни с изречението "Айган бил по произход от масагетите, които днес наричат хуни (ГИБИ 2, стр.113)". Твърди също, че масагетите са и тюрки, срещу което възроптава дори Официалната ни история (ГИБИ 2, стр.219, бел.1). Масагетите са описани още от Херодот (484–425пр.н.е.), като живеещи чак на изток от Каспийско море, над думата са се упражнявали после всякакви летописци и е много трудно да се каже как, защо и дали са се появили под това си име 10 века по-късно около Дунава. Най-вероятно зад масагетите, склавите и хуните на Прокопий стоят освен българи, така и гети, които още не са приели името "българи", защото други около Дунава по това време, живеещи и нападащи постоянно оттам, просто няма откъде да се вземат. Траките живели в Тракия и воювали на страната на ромеите Прокопий е наричал просто "траки", както в цитата: "Той [Велизарий] наредил войниците така: от двете страни на шатрата били тракийци и илирийци, след тях готи и до тях херули, след които идвали вандали и мавританци."(ГИБИ 2, стр.112). В ГИБИ се твърди, че това били ромеи или поне елинизирани траки, живели в провинция Тракия, а не траки. По-логичното е обаче Прокопий да е споменавал етноса им, при което се оказва, че Велизарий, самият и той тракиец от Сапарева Баня е воювал с много траки срещу други траки.

Всичките тези траки, склави и българи (споменати като хуни), описани от Прокопий са просто старо местно население по тези земи от пр.н.е. и не са придошли от далечната днешна Русия. Точно тук се вижда и как при загуба на всяка педя земя в Тракия и наоколо от Велизарий и ромеите, траките - войници, роби и селяни от тези земи могат да се присъединят лесно към свободните склави-гети и българите само за един ден към тях, защото всички те са от един етнос, с една култура, живели са по тези земи от векове и са говорели един език. Приемането на името "българи" от склави и траки става не чрез механичната смес на три етноса два месеца преди 681г. както ни обяснява Официалната история, а е процес започнал 200 години преди това и то на базата главно на един етнос живял у нас преди хилядолетия. По-късно Аспарух, без да е дошъл с някаква жалка тюрска конница от Фанагория, ще разшири и утвърди тази държава през 681г., на базата на този етнос. В двуезичния Солун, по времето на Кирил и Методий, чак през 855г. ще се говори на гръцки и български по съвсем понятни причини. Днес, Официалната ни история твърди, че "славянския език" в Солун бил наложен при честите нападения на славяни, които дори не го превзели - слабоумие, достойно само за подигравки. След разпада на Западната римска империя, към българите-траки сигурно се присъединяват и хора от други етноси, избрали да живеят тук и да се българизират, но те са били по-малко. Г.Ценов ги изброява като "други готи", някои хуни, лангорбарди, вандали, авари и козари. Сигурно и някои тукашни ромеи са се българизирали. Римските летописци пишат твърде малко какво е ставало след 499г. в днешна северозападна България и прилежащата й част от Панония, в сравнение с описанията за Тракия и Илирия. Тези земи са считани от ромеите за своя територия и почти на всяка карта тогава и днес, те са отбелязвани като част от Византия. Нямаме данни обаче оттам Византия да е наемала войници и да е събирала данъци, а населението там, включващо много българи и гети е правело каквото си иска, бродело е надалеч в съседните земи и е нападало ромеите из Илирия и Тракия, чак до Солун и Константинопол. Българите вече са спечелили войната през 499г. при река Цурта и не е ли редно на тези карти, на тази територия, вместо Византия да се отбелязва победителя, а именно България? При тази война не е подписван договор за определяне на граници, както се е правело векове по-късно, но не трябва ли да се счита, че който е имал контрол над земята където е победил, тази земя е била негова?

Някои твърдят, че думата "склави" е използвана за пръв път в "Диалозите“ на Псевдо-Кесарий още през 4-ти век. Доказано е обаче, че Jacques Godefroy (1587–1652) обърква без всякаква причина авторът на "Диалозите“ със Caesarius of Nazianzus (331-368), кмет на Константинопол и брат на Григорий Богослов. Псевдо-Кесарий остава на практика анонимен автор, писал според съдържанието около 560г. Мястото му изобщо не е в ГИБИ 1, а в ГИБИ 2, след Прокопий.

През 551г Йорданес също споменава думата "Sclaveni" в своята „Getica“ около 5 пъти, но сигурно я заема в Константинопол от Прокопий и е съвсем възможно, точно чрез него думата да се е пренесла в латинския, където може да я видим и като Sclavi, Sclavos и т.н.. Летописците живели в днешна Западна Европа през 6-ти век, като Йоан Бикларски (починал 621), Папа Григорий I (540-604), Изидор Севилски (560-636) и т.н. споменават думата рядко, по 1-2 пъти в своите летописи. Византийските автори обаче харесват думата твърдо много и я изпозват векове след Прокопий, като на гръцки тя звучи близко до думата Sklavenoi. Интересно е също, че Агатий Миринейски (535-582) пише съчинението „За царуването на Юстиниан“, което е като продължение на Прокопиевата „История“. (ГИБИ 2, стр.179). Той започва с коментар, че всичко "за нападенията на хуните" (без да споменава склави и масагети) може да се прочете в Историята на Прокопий и никъде по-нататък не описва събития с думата "склави", която се вижда изобилно само в коментарите. Очевидно е, че като цяло летописците от това време са твърде небрежни и неточни към етносите на хората извън родината им, като често си измислят и невероятни забавни приказки за местата на техния произход.

Склав означава "роб" в повечето европейски езици. Дори и на български, в речника на Найден Геров от 1904г може да видим, че "склавъ" означава "роб, пленникъ". Около 1290г. английската дума "slave" се е изписвала "sclave". Тя пък идва от френска дума, където звука "к" е ясно отчетлив. Според много хипотези се твърди обаче, че значението "роб" на всичките тези езици, се е появило от латинската дума "sclavus" защото източно-европейците са били пленявяни и превръщани в роби често през средните векове, при което значението на думата "склав" през 550г. остава неизвестно. От това, че "sclavus" не значи нищо на латински, че думата се е появила първо на гръцки като "sklabos" и използвана после повече на гръцки, следва вероятно, че думата е пробила в латинския от гръцки, а не обратното и смисъла й трябва да се търси в гръцкия от 550г, а не в латинския. Няма нито един документ как са наричали самите "склави" себе си и вероятно тя е измислена от византийците, като едва ли е означавала нещо приятно, след като е описвала племена, които постоянно са нападали и тормозели ромеите от север на Дунава. При всички случаи, каквото и да е значела през 6-ти век, нито Орбини е имал правото да замени "склав" със "слав", нито днес когато се спори за произхода на славяните, който и да е има право да използва думата "славяни", а после да обяснява един час, че според него това си било едно и също. Защото изобщо не е едно и също, води и до безумия да се твърди, че и словените били славяни, и смоляните били славяни, и вождът Славун (доказано вече гот) бил славянин, а с него и цялото му племе. Всякакви имена от преди Мавро Орбини, в които някой открие нещо като "слав" и дори само "сл" веднага биват пречислявани като славянски.

Най-надеждни летописци преди Прокопий, като Енодий (473-521), Касиодор (485-585), Комес Марцелин (?-534г) и т.н. никога и никъде не са изписвали дума близка до "склави", което означава, че във всяка руска книжка, която твърди, че до "българите" при събития описани преди 537г, е имало и "славяни" имаме просто долнопробна фалшификация. Например, император Анастасий I е воювал само с българи и е построил Дългата стена само против българите, като до тях не е имало никакви славяни и други племена. Така е описано ясно и подробно от летописците по негово време. Фантазьорът Теофан цели 300 години по-късно е добавил до българите и "склави", като руската пропаганда се е възползвала от подобни удобни й измислици и е избълвала нови, но да се говори за славяни още през 499г. е просто невъзможно.

Малко след Прокопий, Теофилакт Симоката (580-630г) служил при император Фока като кмет на Константинопол в произведението си "Historien" ни обяснява упорито на три пъти, че "склави"-те доскоро са наричани "гети" или това е само един нов прякор, а не придошъл нов етнос. Ето и точните му цитати:
1."А гетите, сиреч пълчищата на славяните, силно опустошавали земите в Тракия." (ГИБИ 2, стр.311)
2."той [Приск] казал, че бил предприел война срещу славяните, тъй като с аварските договори и съглашения не се прекратявала и гетската война." Бележката към това в ГИБИ е, че "С гети тук се означават славяните" (ГИБИ 2, стр.322)
3."Ромеите се приближили до гетите (това е по-старото име на варварите)" (ГИБИ 2, стр.332)
Това обяснява напълно откъде се взимат толкова много "склави" изведнъж, защо нападат постоянно от север земите на които са живели преди и с такава ярост се сражават с многовековния си враг и поробител. Това обяснява и факта защо музеите ни са пълни с артефакти от траки и от земята излизат постоянно нови, а от склавите (наречени по-късно славяни) няма нито един, не е намерено нито едно славянско селище у нас, не може да бъде намерена дори и една част от кост или зъб от славянин за да бъде направено ДНК изследване.

Измислицата на Орбини е намирала невероятна популярност и поради политическата среда на времето. Самият Орбини е написал книгата си срещу заплащане за обслужване на политически цели. Знаем също добре защо Паисий е написал "История славянобългарска". Русия от времето на Петър Първи та чак до днес използва тази измислица за прокарване на имперските си интереси. Като противовес на Наполеон(1769-1821г.), в Европа се формира движението "Панславинизъм", което през 1848г. организира и своя първи конгрес в Прага и одобрява дори свой флаг.

Към горната измислицата, че склавите са някакъв единен етнос "славяни", за да се увеличи "славянското море" по-късно е добавена и тази, че словените също са славяни, въпреки че думата словени възниква чак към 10-ти век и няма как да има каквото и да е общо с думата склави. Това не пречи в Софииския Университет да се учи и днес, че склави = словени = славяни, а в училищата ни да се учат все още някакви примитивни теории за създаването на Българската държава, от които всеки по-буден ученик може да обърка тотално логическото си мислене.

В крайна сметка днес "славяните" са признати за една лингвистична група, но те не са от един етнос и нямат една и съща древна история. Съществува група славянски езици, но никога не е съществувал един конкретен славянски език. В началото българския и руския са били вероятно съвсем различни езици, но после чрез църквата много български думи са отишли в руския, а след 1878г. и 1944г. по известни ни причини българският език се е напълнил пък с руски думи.

Крайно време е да преразгледаме историята си и да не се отказваме от два века след края на 5-ти век, само за да се харесваме все още на Русия, както и да приемем, че сме чисти европейци, а не тюрско-монголски племена дошли от североизток.


По-долу са разгледани и няколко подвъпроса в детайлите им:

   1. Защо твърдим, че между 551г и 681г славяните у нас са траки?
   2. Защо твърдим, че между 551г и 681г славяните у нас са българи?
   3. Как се е наричал езика на Кирил и Методий
   4. Защо руският и българският са близки езици
   5. Плочките от Виница
   6. Словени и немци