България е била основана през 5 век, след което е продължила да се разширява


Плочките от Виница



Ако още вярвате на небивалиците на Официалната ни история, тези плочки бихте могли да си ги обясните само като следи от извънземни или като някаква фалшификация. Само, че македонските историци имат проблем не да си измислят подобни фалшификати, а да ги скрият тъй като те показват истинската ни история между 5-ти и 7-ми век.

Няколко снимки на плочките изтекоха в интернет и всеки може да ги види с очите си. Сега македонските и българските историци се чудят как да ги приберат и засекретят "за изследвания" и да oмаловажават значението им. На плочките ясно се вижда византийски християнски кръст и думата "BOLGAR" на латински, която за съжаление е малко сбита и не толкова ясна на 100%. Независимо, че кръстът е от гръцки тип, надписът няма как да е на старогръцки, тъй като всеки опит да се разчете на старогръцки не води до никъде и надписите върху другите плочки са ясно изписани на латински. Някои каменни надписи на латински са намирани дори и в Плиска и то от много по-късни векове, така че този език не е бил съвсем непознат на българите. Освен това доста траки от района са били често взимани в римската войска, като са били пращани чак в днешна Франция за да не им се налага да се бият с братята си и след като са се връщали е било съвсем нормално да напишат нещо на латински.

За съжаление надписът е доста разкривен и проблем е, не само че е нечетлив, а дава основание и да се предположи, че е дописван от някого по-късно, нямащ нищо общо с производителя, изобразил и византийския християнски кръст. Самият производител може би би изсякъл надписа по много по-красив и подреден начин. Но и надписът не е просто като издраскан с пирон за минимално време, а е изсечен много по-внимателно, така че да изпъква. Така е обаче с археологията – без летописи може да си фантазираме безкрайно върху даден артефакт. За прабългарите във Фанагория и толкова не е намерено, ако не се брои фалшификацията с гроба на Кубрат, в който по-късно някои съдове бяха датирани от 8ми век. Нямаме нищичко намерено и от славяни, ако не се брои пък малкото керамика, открита от Живка Въжарова край Арчар, за която археолозите след 1990г. казват, че по нищо не личи, че е от славяни. Летописите в случая са в полза точно на плочките от Виница, а не на славяните и прабългарите от Фанагория.

Виница е на 60-70км западно от Благоевград в Македония. Плочките са датирани със сигурност от 5-6 век и могат да се видят на доста снимки на сайтове на интернет. Интересно е, че някои "официални" историци са разчели това което виждате с очите си като съкращение на SCLAVIGI, зад което се криело етнонима "славяни" ?!!



Най-важното е, че думата БЪЛГАРИ се връзва смислово с всичките твърдения и доказателства за историята ни, които е направил още преди повече от век д-р Ганчо Ценов. Коя би била първата дума, която биха изписали няколко българи върху плочки от 5-6ти век? Нека да обърнем плочките и да се опитаме да познаем. Има ли човек с добро психическо здраве, който да твърди, че това би била дума различна от "БЪЛГАРИ". Това е изписаната дума. Защото българите са живеели на това място и по това време, били са многобройни и както и днес са имали желание да оставят името си върху някой артефакт. Такова съвпадение би се случило с вероятност едно на милион, ако българите са живеели по това време не около Виница, а около Фанагория. Тези плочки са доста тежки и са предназначени за поставянето им върху сграда около мястото на изработката им, а не да се пренасят като амулети от конници за които някои твърдят, че са прелитали по за няколко нощи от днешна Украйна.

Плочките от Виница ни показват още, че през 5-6 век българите не само са приели вече името БЪЛГАРИ, живеели са по нашите земи, а не някъде по Фанагория, но вероятно много от тях са приели и християнството и са ползвали латинската и гръцката писменост на съседите си още тогава. В ранна детска възраст ни втълпяваха някакво слабоумие, че българите не са оставили нищо написано от това време, защото тогава още си нямали собствена азбука и не са могли да пишат. Те са могли да пишат на гръцки и латински, както са го правели често дори до 11-ти век, много след Кирил и Методий. Въпросът защо нямаме запазени летописи от БЪЛГАРИ живели по това време остава загадка, но не може да се обясни по този инфантилен начин. По това време българите са се борили за освобождението си от римската власт и не им е било много до творчество. Възможно е да са нямали и навика да оставят надписи върху камък и преписват книгите си, а знаем че по-късно държави като Гърция, Австро-Унгария, Турция и Русия целенасочено са изопачавали историята ни, горели са книгите ни и са унищожавали историческите ни артефакти. Това е продължавало чак до 1989-та година. Може да кажем, че продължава дори и днес, защото ако професионален историк си отвори устата срещу Официалната ни история би загубил работата си, а може да изпита и доста неприязън от колегите си, старателно подбирани преди 1989-та по известни ни критерии. Македонците скриха Плочките от Виница, но какво правят нашите историци за да се преборят с този факт, примерно с помощта на ЕС и ООН или да популяризират снимките им? Нищо. Защото действията на македонските им колеги се оказват удобни за тях. А тези плочки са археологическа находка, която доказва събития от историята ни по-добре от известни съчинения върху колони с почти изтрити от времето надписи и многобройните археологически находки във Фанагория, които доказват, не че е имало българи там, а че е нямало. Гробът на Кубрат, където няма никакъв гроб и където с всички предмети са заровени и предмети от 8-ми век само допълва тези небивалици.

Имало ли е християни сред БЪЛГАРИТЕ през 5-6 век, много преди цар Борис? Това ни показва кръста, ако той е изсечен с надписа от едно и също лице. Вероятно е имало. Многобройните траки по земите ни, освен че са служели в администрацията на Римската империя, са обработвали земята като роби и селяни. Много от тях сигурно са приемали християнството още от 1-ви век. Най-вероятно те не са измрели и са си останали християни до Покръстването при цар Борис, когато християнството у нас се доутвърждава, но не се е приело от всички за един миг. Това твърдение се потвърждава и от много други летописи и археология.

Официална история като, че ли подминава робите и селяните по земите ни, а те са били основната част от населението. Какво е станало с тях? Изчезнали били, за да дойдат славяни и конници от Фанагория и тук да се засели някакво малко руско племе без да остави веществена следа за тези си действия?! Атила е помел ромейската власт по земите ни, но той едва ли е пипнал робите и селяните по пътя си, най-малкото защото е очаквал Константинопол да му плаща чрез изработеното им. Нещо повече, тези роби и селяни най-вероятно са помагали на войските му и дори са се присъединявали към тях. След смъртта на Атила, по неизвестни ни причини те са приели името БЪЛГАРИ. И са били горди да напишат името си върху Плочките от Виница, тъй като са били и свободни, за разлика от поробените си братя на юг и на запад. Робовладелският строй по земите ни след смъртта на Атила се е разпаднал и е започнал да се заражда феодалния строй, какъвто го познаваме при Аспарух и след това.

Плочките показват, че около Виница са живеели много уседнали БЪЛГАРИ, но това не означава, че там са живеели само българи. Този район по това време е бил под властта на Римската империя и попада ясно в района на Илирия, като Рим може и да е считал района за свой, без да е притежавал обаче реална власт над българите там. Нека не забравяме, че тогавашните граници са нямали много общо със сегашните, а Рим не се е стараел изобщо да обединява всичките етноси в един, както правят много държави в по-ново време. Знаем, че по времето на Кирил и Методий Солун е бил двуезичен град и той е станал такъв сигурно векове преди това. Значи и в миналото в даден район, както и днес е било нормално да живеят различни етноси и да говорят различни езици. Та какво е било съотношението на етносите около Виница и кой е държал реалната власт там е трудно да се каже. Знаем обаче със сигурност от летописите, че БЪЛГАРИТЕ са приели името си в края на 5-ти век и са живеели масово в Тракия (която е включвала и Македония), Мизия, Панония, Малка Скития (Добруджа), Илирия и части от днешна Италия. Едва ли е имало БЪЛГАРИ само около Фанагория по това време. Българи са живеели и в самия Константинопол, участвали са и в армията му. И когато други БЪЛАРИ са се организирали масово и са предприемали атаки на Константинопол от север, може би в битка са се изправяли и българи срещу българи, с каквито случаи историята на войните е пълна и до днес.