| |||
Били ли са българите част от хуните?От гледна точка на това че българите са участвали във войските на Атила – да, а от гледна точка на това, че не са дошли с Атила от далечния североизток – не. За да докажем това твърдение, ще докажем първо, че българите са участвали в хунския съюз и второ, че са били в основната си част местно население. Първо, българите са били наричани често хуни, това е безспорно и древните автори са знаели защо. Те със сигурност са участвали във войските на Атила. Знаем добре, че след смъртта му българите са изпълвали Панония и днешна северозападна България. Трудно може да се допусне, че при доказано толкова много българи, те са били някакво безучастно племе във водените от Атила войни по тези земи. Познавайки добре и общия враг на българите и на Атила, може да кажем направо, че такава възможност на практика не е съществувала изобщо. След смъртта му пък, войните на българите през 499г. в Тракия и през 504г доказват, че те са знаели как се воюва и няма къде другаде да са го научили, освен в боевете на страната на Атила. Когато елитната войска на Анастасий през 499г. тръгва да се бие с тях при река Цурта, те не се обръщат в бяг, а със самочувствието на побеждавали я вече помилат ромеите в реката, след което Анастасий с години не може да възстанови войската си в Констанинопол. При това в тази война най-вероятно са участвали само част от всички българи, които едва ли са имали време да извикат братята си чак от Панония при нападението им от елитната ромейска армия в Тракия. Дори през 1958г. историците ни са написали за нападението на българите над лангобардите в ЛИБИ I, стр.411, бел.2 следното „Прабългарите са предприели тия нападения още по времето, когато били съставна част на хунския племенен съюз.“ По-късно обаче историята ни се представяше, като че ли светът започва с Кубрат във Фанагория и преди него никой не се е наричал българин. Много историци съшиват с небивалици приказката за Кубрат и днес, като твърдят, че тези толкова много българи са се телепортирали напълно без причина и по неясен начин от Панония до Фанагория. След това, чак от Фанагория българите са правели временни редовни набези като разбойници, грабейки и опустушавайки Тракия. Защо българите след като разбиват ромеите при р.Цурта през 499г. са им казали „вземете си земята, защото е ваша, а пък ние се връщаме във Фанагория“ остава загадка. Това е сигурно единствения случай в световната история когато победителят връща земята на победения. Загадка е и как през 480г. българите са се наричали доказано българи, после до началото на 7-ми век се наричали "кутигури" и под управлението на Кубрат пак се нарекли българи. Изобщо, всичко около приказката на Теофан за Кубрат и петте му сина е изпълнено само с мистика и свръхестествени неща, но важното тук е, че почти не остава съмнение, че българите са били част от войските на Атила. Близо до ума е, че всички в тези войски са били наричани хуни, без да се обръща внимание на етническия им състав. Кое ни показва обаче, че българите са местен народ? Атила е нямало как с една конница да доведе толкова много войска от толкова далече за да разбие над 40 милионната Римска империя, както го е направил. Най-вероятно преминавайки през нашите близки земи той е причислил към войските си огромна част от местното население. Едва ли му е било трудно да обедини толкова много хора с различни езици и култура, тъй като всички те са имали от векове един непримирим враг. Потвърждение, че това е било точно така, ни дава Йорданес, описвайки битката на Каталаунското поле през 451г: „198. По друг начин била наредена войската на хуните. В средата се намирал Атила с най-храбрите си войници: с това подреждане царят се беше погрижил именно за себе си, та, като се намира в ядрото на войската си, да бъде предпазен от заплашващата го опасност. Многобройни народи и различни племена обаче, които бил подчинил на властта си, заобикаляли фланговете му." (ЛИБИ 1, стр.353). Фантазьорът Йорданес в случая е съвсем точен. Древните автори от това време са знаели простата истина за техните земи, че огромна част от войските на Атила са били местни хора. „Великото преселение на народи“ е било велико изглежда от гледна точка само на някои. Счита се, че Римската империя по това време е била поне 40 милиона, а придошлите от североизток към 500,000 което е едва около 2%. През 1990г. българите също направихме едно „велико преселение в САЩ“ но с това съвсем не успяхме да претопим американците. Такава е просто реалността - едното е субективно усещане и се описва с "велики" епитети, другото е реална обективна статистика. Историята показва, че при войни, миграция и геноцид рядко имаме съществено изменение на етноса на дадена територия. При един от най-безумните геноциди, този на Пол Пот е имало 25% избити, но и 75% останали. Само сериозни природни катаклизми, като ледниковия период, са в състояние да породят пълна миграция или промяна на населението на 100%. Трябва да отчитаме постоянно и друг фактор, когато тълкуваме летописите - история се пише за владетелите и най-приближените им, а робите и селяните, определящи основния етническия състав остават винаги в сянка и често дори неспоменати. И стигаме до въпроса, кое местно население е участвало във войските на Атила? А кое друго може да е освен гетите, мизите, даките и всички други племена, говорещи близък до техния език, имащи близка до тяхната култура и един и същи враг от 400 години? Вече доказахме, че славяни по нашите земи е нямало, а това са били едни преименувани гети и други близки до тях траки. Доказахме и че Кубрат, не е нищо повече от герой от приказка, разказана от Теофан и написана в оригинал още от родения в Несебър Езоп, 14 века преди него. Доказахме също, че гетите по нашите земи съвсем не са били измрели, както и че безбройните нападения, описвани като такива на готи и скити по тези земи са всъщност нападения на гети. Очевидно през 251г., с помощта на поробените си братя, гетите избягали преди на север от Дунава, успяват да разбият 80 хилядната армия на Деций и да навлязат твърде навътре чак до Пловдив. По-късно обаче император Аврелиан (214-275) ги разбива и убива надеждите им за победа поне за 100 години напред. Когато пристига Атила, гетите получават отново своя златен шанс. През март 453г. Атила умира и започват спорове между синовете му, стигащи до ожесточени войни. През 476г. настъпва и краят на Западната Римска империя. По близките ни земи и на северозапад настъпва хаос и смут и както при края на всяка империя се е стигнало до правилото „Кой откъде е“. Какво може да е станало с многобройните гети и траки в този момент? Тук говорим само за войската, но в района е имало в пъти повече местно население, роби и селяни, които никой не е избивал както през 400-те години римска власт, така и точно в този момент, по простата причина, че на всяка власт са й били необходими работещи хора. Да приемем, че и те са дошли с войските на Атила някъде от Волга е меко казано неразумно. Това са си били чисти траки. Кое ги е привличало тях пък да приемат името българи? Едва ли робите са искали да бъдат повече роби. Задаващия се нов феодален строй ги е привличал със сигурност много повече. Селяните също са искали повече свобода и както правят много хора и днес сигурно са искали да зачеркнат миналото си изцяло, въпреки че не винаги получават нещо по-добро. Много от хуните на Атила е възможно да са се завърнали по родните си места, други да са се оженили тук, да са направили семейства и да са приели българския език и порядки. Западните хуни – аварите, явно не са били много, след като по-късно цар Крум, който е бил роден в Панония ги е заличил от историята само с една война. Много траки, като Велизарий от Сапарева баня, сигурно не са искали да се българизират и са тръгнали на бой с братята си за да защитят старите порядки. Всъщност, може би и затова, българизиращите се гети са се нуждаели от ново име - за да се отличават от траките като на Велизарий и са избрали да се нарекат "българи". Възможно е някои от римската аристокрация също да са станали българи, или да са се „пребоядисали“, както казваме днес. Г.Ценов твърди, че в българския етнос са се включили освен гети, така и други готи, някои хуни, лангорбарди, вандали, авари и козари. Точният процент на траки и други племена формирали българите по това време ще могат да ни дадат само едни масови и задълбочени ДНК изследвания, за които сигурно няма да трябва да чакаме много дълго. ДНК изследванията обаче ще отчетат като траки и небългаризираните траки, при което летописите ще запазят значението си за описание на историческите събития, но като цяло ще станат по-надеждни, подкрепени от повече безспорни доказателства. По-долу ще дадем пример как за едно и също събитие Йоан Малала (491-578) използва думата "хуни", а Теофан Изповедник (758-817) думата "българи". Примерът е взет от Ганчо Ценов, Произходът на българите, 1910г.,I,8. Малала (хуни): При същия император (Юстиниана) възбуниха се в Скития и Мизия с голяма войска два хунски военачалника. Срещу тях излезли ромейските военачалници Баударий и Юстин. Сблъскали се и Юстин паднал в сражението. На негово място бил направен военачалник на Мизия Констанциол Флоренцион. А хуните, плячкосвайки, нахлули чак до Тракия. Срещу тях излязоха военачалниците Констанцион и Годила, военачалникът на Илирия Аск, хун, който е приет от свещеното къпане (кръщене) от императора Юстиниана. Хуните били заобиколени и, след като мнозина паднали в сражението, разбягали се. Била им завладяна цялата плячка, като при това им били убити и двата царя. Като се връщали, ударили наново на хунска сила, обаче ромейските войводи били изморени и не били в състояние за ново сражение, затова обърнали гръб. Хуните преследвали бягащите и хванали ромейските войводи с хвърляне на примка. От тях Годила веднага разрязал с меч примката и се измъкнал, а Констанциола, който бил хвърлен от коня, и Аска задържали. За тях Императорът дал 10 хиляди монети. Констанциол се завърнал в Цариград, а хуна Аск с много други пленници отвели в своята земя пленник. След това настанал мир в тракийската страна. Теофан (българи): Тая година (531) се възбуниха в Скития и Мизия . . .българите два царя с много българи и друнги. Военачалници бяха на Мизия Юстин, а на Скития Баударий. Те излезли срещу българите, завързали сражение и военачалникът Юстин паднал в боя. Наместо него бил направен военачалник Константин Флоренцион: Българите навлезли чак до Тракия. Срещу тях излезе военачалникът на Илирия Ак, хун, който е приет от свещеното къпане (кръщене) от императора. Ромеите заградили българите и избили много от тях, отнели им всичката плячка и, като убили двамата им царя, нанесли с храбростта си блестящи победи. Когато зарадвани се връщали от сражението, други българи ги посрещнали и уловили с примка. Годила разсякъл примката с меч и избягал, а Константин и Ак били живи заловени. За Константина били дадени хиляда монети, та се завърнал в Цариград. Ак бил заведен в собственото си отечество с други пленници. | |||
